ПФК Нефтохимик има един период от своята история, в който стига почти до фалит. Става въпрос за края на 1999 година и началото на 2000 година. Тогава клубът е изправен пред реална възможност да спре да покрива своите разходи. До 1997 година държавният завод Нефтохим налива много солидни субсидии във футболния отбор. Става въпрос за суми по 3 милиона долара на година, които са осигурявани по различни начини. Отделно е извършен и мащабен ремонт на стадиона в квартал Лазур. С идването на Иван Костов на власт обаче , нещата се променят. Той сменя ръководството на комбината и с политическо решени спира парите на клуба. Така 3 години босът на Нефтохимик Христо Порточанов търси всякакви начини за да осигури финансиране. Той успява да пласира Радостин Кишишев в Бургаспор за 700 хиляди марки, а след това и в Литекс за 2 милиона в същата валута. Отборът в този период е силен, но свежи пари няма.
Положението става много тежко през лятото на 1999 година. Тогава се налага Нефтохимик да играе в турнир в Турция само за да получи 100 хиляди долара от организаторите. В края на годината парите свършват съвсем. В началото на 2000 година Порточанов обявява, че е готов да продаде целия отбор за да влязат пари в касата. В този период няма средства дори и за нормална екипировка. Реално клубът е фалирал, още повече, новото руско ръководство на Нефтохим иска да изрита отбора от стадион Нефтохимик.
Всичко се решава в края на февруари същата година. Тогава Митко Събев се ангажира с финансирането. Той получава 34 процента от акциите, които усвоява чрез Петрол АД. Веднага превежда 500 хиляди марки по банковите сметки на дружеството, с които спасява положението. Това обаче е началото на една друга сага от историята на бургаския футболен клуб.
