-
Вече стана ясно окончателно, че ПФК Нефтохимик няма да участва в Трета лига през новия сезон. Спекулациите около едно евентуално включване на тима в надпреварата не спряха почти половин година. Всичко тръгна от едно писмо на главния акционер Анелия Златкова, която през зимата заяви, че Нефтохимик ще има отбор в третия ешелон и чака помощ от общината. Преди това самата Златкова получи акциите именно от общината, напълно безвъзмездно.
За тази година пък има заделени едни 120 хиляди лева в бюджета на Бургас, които са предназначени за Нефтохимик, но ако има участие в Трета лига. Месеци наред се говореше в града за това евентуално участие. То обаче не стана. И с това се слага край на тази юридическа форма на клуба. Този Нефтохимик премина през множество метаморфози, за да финишира и направо да умре. Нефтохимик е мъртъв, да живее Нефтохимик. Една фраза, която е добре позната сред познавачите на средновековните монархии и история. Тя гласи – кралят е мъртъв, да живее кралят.
Както се казва, в природата нищо не изчезва, просто променя своята форма…
Сега единствените надежди на зелените бургаски фенове се свързват със СНЦ Нефтохимик 1962. Там остана мъждукащият огън, след като дълги години клубът беше мачкан, смазван и малтретират под различни форми. Но все пак успя да оцелее. Сега нафтата започва отново от най-ниското ниво на местния футбол. В Б областна група ще играе един млад отбор от зелени юноши, водени от Станислав Жеков – Тачо, който като треньор все още няма загубен мач. Годините са трудни, битката за оцеляване е много ожесточена. Новото ръководство на СНЦ-то обаче заслужава уважение, старото също. Всъщност това е останалата единствена жива връзка с автентичния Нефтохимик. Защото сдружението се води пряк наследник на изчезналия от картата отдавна истински Нефтохимик. Новият председател Пламен Николов, ,неговият заместник Михаил Атанасов и новите членове на УС искат да нормализират нещата, да поставят управлението на някакви нормални релси, да развият маркетингово клуба, да реализират истинска комуникация с фенове и общественост….Задачите са много, проблемите още повече. Защото реално няма база. Усилено трябва да се работи и в тази посока, но кое по-напред. И все пак желанието, амбицията и отдадеността на ръководството са забележително. Те твърдо са решени да се борят до последно, и това е нещо, което заслужава адмирации и подкрепа….
