Левски загуби пореден нарисуван финал за Купата на България. Направи го в своя неповторим стил – докарвайки публиката си на ръба на нервната криза и отвъд нея. Съдбата отново написа неописуем сценарий с безсърдечен садизъм. След трагедията със Славия за титлата, след драмата с Берое с дузпите, след трилъра с Черно море с продълженията, този епизод също ще остане завинаги във футболната ни история.
Сега погледите са насочени към ръководството на клуба и най-вече към треньора Делио Роси. Мнозина сигурно се питат дали ще прояви достойнство италианецът да подаде оставка и да преосмисли пътя си дотук. Те обаче едва ли осъзнават, че той вече го е правил. Да, Делио Роси извървя сериозен път от първия си ден в София до 9 май. Треньорът със сигурност не бива да бъде наричан повече „италиански чичо“, а е човек, дълбоко осъзнал тежестта и харизмата на Левски като клуб за България. В началото без съмнение му е било трудно и е приемал всичко като професионален ангажимент, но в момента е влюбен в „синята“ идея. Показва го поведението му край тъч-линията, свалянето на шапка пред публиката, болката от загубите. Дори срамежливата усмивка, която озари на моменти благородно сбръчканото му лице.
Роси нямаше възможност да вдигне Купата и да бъде носен на ръце, което безспорно заслужаваше, но дори в толкова болезнена ситуация той заслужи уважение. Италианецът отново пое цялата вина върху себе си, разпервайки крила върху футболистите като майка орлица. Намери доблест и мъжество да се извини на феновете, говори трезво и реално. През сезона дотук той никога не се оправда със съдиите, никога не нападна съперника и винаги говореше само и единствено за футбол.
Най-голямата глупост в момента би било в Левски да сменят треньора, голяма част от играчите и да започнат за пореден път „на чисто“. Синоним на „на чисто“ тук е „от нулата“ и тази стратегия води точно до нулата, както се убедихме сами в последните няколко години.
Делио Роси задължително трябва да остане начело на Левски и да довърши работата си. Не защото я обича, не защото в противен случай ще се плаща неустойка, не защото за един бит двама небити дават. Той трябва да продължи, тъй като добре знае къде е и как трябва да действа. Треньорът успя да промени отбора през пролетта – след подготовката и попълненията, които привлече, днес „сините“ са класен и сериозен отбор – поне за родната сцена. Роси събуди Горанов с конкуренцията отляво, намери Тиам, за да бетонира центъра, премести Обертан на точната му позиция, вдъхнови Гомес, даде импулс на отбора с Паулиньо. А който не е доволен от наемниците чужденци, нека си припомни, че само до преди месеци селекцията на „Герена“ се правеше и с родни играчи от калибъра на Георги Ангелов и Александър Любенов.
Нека не стреляме по пианиста Делио Роси. И в никакъв случай не защото той толкова си може, а тъй като може много и предстои да го покаже.
Христо Бонински/ „Меридиан мач“
