Едно от нещата, които будят недоумение сред привържениците на Левски, е малкото време, което се дава в мачовете на Марин Петков и Джавад Ел Джемили. Ясно е, че треньорите – Станимир Стоилов преди и елин Топузаков сега, най-добре си познават футболистите, тяхното физическо състояние, водене на тренировъчния процес и спортната им форма. Но нито официално е казано от някой от клуба, че имат някакви проблеми, нито пък се забелязва нещо такова. Това, което всички виждат, е, че двамата получават изключително малко игрово време, като най-често то е под 20 минути.
Марин Петков е един от най-големите таланти от „синята“ школа, отдавна вече е част от първия състав, доста често не се представя никак лошо, а може да играе и на всички постове в атаката. Ел Джемили е гледан, набелязан и селектиран от Станимир Стоилов, като Мъри очакваше този футболист да се развие и да стане толкова конвертируем, колкото е Хосе Кордоба в момента. При тези обстоятелства наистина буди недоумение, че двамата играят толкова малко. Особено когато резултатът е негативен, играта на отбора и по-конкретно на офанзивните футболисти в него не върви. Нагледен пример беше последният мач срещу ЦСКА 1948 в Бистрица. Двамата влязоха в 90-ата минута, сякаш бяха тактически смени за печелене на време. А резултатът беше 2:2, който не би трябвало да устройва Левски. След като се появиха на терена, на тях не им остана време да се срещнат с топката. Едва ли Левски щеше да изглежда по-зле в последните минути с тях двамата, вместо с изморилите се Роналдо и Уелтън. А със свежи офанзивни играчи срещу изморена защита винаги има шанс да се постигне нещо повече.
Ясно е, че двамата трудно в момента могат да се преборят за титулярно място, но със сигурност би било добре да им се дава повече шанс и да се използват по-пълноценно. Непрекъснато се обяснява как пейката на Левски е къса, но по-лошото е, че и това, което има на нея, почти не се използва./ „Мач Телеграф“
