-
Съдбата сякаш си направи майтап с целокупния български футбол, когато Николай Михайлов увисна като прани гащи (да, точно така – увисна) при втория гол на Катар във вратата на националния отбор на България. Да припомним, че допреди месец-два в екипа на селекционера имаше друг треньор на вратарите. Ясно е, че Михайлов щеше да си увисне и ако Георги Шейтанов бе останал част от щаба на Ясен Петров, но така им се пада на всички, начело с бащата на Николай, който управлява българския футбол (само съдът знае дали и в момента това е факт).
Не бяхме падали от Катар, но и това се случи. Географските открития на националния ни отбор не спират, явно събираме материал за футболен филм, който ще остане за поколенията.
Да уточним – Катар все пак е на 20-ина места преди България в ранглистата, но от европейските тимове, който не ги хване, не ги разпуква, Сърбия примерно ги опердаши с 4 гола.
Твърде вероятно е нашите да не са били проучили съперника добре и в детайли. След мача Ясен Петров ни представи Катар като Азиатската Бразилия. Винаги съперниците ни са уаааууу. „Отговорихме“, каза селекционерът. Извинявайте, но срещу такива съперници ние трябва да задаваме въпроси, а не да отговаряме.
Много влага имало. Хм, климатичните условия винаги са важна причина при резултатите на националния отбор, каквито и да са те.
Ако не беше това увисване на Михайлов и бяхме удържали хикса, може би селекционерът щеше да гледа малко по-оптимистично на нещата. Но в навечерието на мача той каза, че вече чакаме резултати. Е, явно още ще ги чакаме. Но срещу Катар, който срещу България показа някаква разновидност на плажен футбол – бавничко, лекичко, пасове на крак, хората на Ясен Петров не успяха да постигнат резултат.
Някои запомнящи се детайли: Спас Делев потупваше някакъв катарец одобрително, след като бяха разменили няколко реплики, а на какъв език точно си поговориха, остава неясно. Кирил Десподов отново се държа като мегазвездата на българския футбол, пак първи тича да спори със съдията, пак непрекъснато прави някакви жестове, винаги вдига ръце, като падне за дузпа или някъде около наказателното поле. Това, че двамата са от Лудогорец, е случайно. Но, както каза Ясен Петров, това са ни хората, вижте в какви отбори играят, а някои са и резерви в клубовете си. Добре де, а катарците в какви клубове играят?! Ами трудни са за изговаряне.
Нямал избор селекционерът. Което не е съвсем вярно и веднага ще му сложим на масата двамата от Левски. Филип Кръстев и Илиян Стефанов са готови да им се направи „копи“ от „Герена“ и „пейст“ в националния отбор. Каква младежка гарнитура, какви пет лева? Едно време Анелка, Анри, Трезеге на колко години ги налагаха?
Ето ти грамотни футболисти, които се стиковат всеки ден като двойка в клубния си тим. Или градиш нещо в перспектива, като изкорениш досегашната сърцевина на националния отбор и вкараш двойка за години напред, или продължаваш да бръщолевиш това с резервите и липса на синхрон. А като е резерва в Лудогорец Доминик Янков, защо е в националния отбор? Обвързаности ли са това, навеждания ли са, разкрачвания ли са?! Не че двамата младоци от Левски ще преобразят националния отбор, но сега им е моментът. Но Спас Делев и Георги Костадинов, вече над 30-годишни, тепърва какво ще дават на националния отбор, след като досега не са дали нищо, и какъв гръбнак ще се гради около тях?! А Васил Божиков на 33 години тепърва ще прави чудеса ли?
Може да се тръгне отнякъде, но сигурно това ще стане при следващия рестарт. Този от събота вечерта го пишем неуспешен. Катар е държава, в която явно не обичат футбола, меко казано, но имат пари да си направят банкет под формата на световно първенство. Но ние, които не уважаваме футбола, правим си шуробаджанашки изпълнения и вървим против правилата, така ни се пада, периодично да увисваме като прани гащи и да се оправдаваме с влагата.
Желю Станков/ „Тема спорт“
