Близо столетие след дебюта си на международната сцена националният ни тим се върна във времената на своето създаване, когато футболът у нас бе в пелени. Тогава, от 5 май 1924 година срещу Австрия – до 8 август 1930-а срещу Унгария, нареждаме точно 16 официални мача без победа, преди да дойде дългоочакваният първи успех – 5:3 срещу Румъния на 12 октомври 1930 г. в мач от първия турнир за Балканската купа.
Негативният рекорд в историята в момента сериозно е подгонен от сегашния ни А отбор, който вече 11 поредни срещи не познава вкуса на победата. За последно рядкото явление се случи на 16 ноември миналата година, когато бихме Кипър с 2:0 в контрола. Така 2023-та, в която изиграхме 10 двубоя с общ баланс 4 равенства и 6 поражения при голова разлика 7-17 ще бъде запомнена като първата от 1964 година насам, в която не стигнахме до победа. Тогава записахме 7 срещи (б.а. – плюс мачовете на олимпийския ни тим в квалификациите за Игрите в Токио), в които балансът ни бе 2 ремита и 5 загуби при голова разлика 1-6. Подобно бе положението и през още по-далечната 1953 година – 4 равенства и 3 поражения в 7 мача, както и през 1950 г. (0/1/3) и 1946 г. (0/1/2). За времената отпреди Втората световна война, когато нашите се лашкат при гостуванията си из Европа с влакове в купета трета класа, е безсмислено да споменаваме.
Сравнението с най-близката 2022-ра далеч не е в полза на изтичащата година – тогава в същия брой изиграни срещи (10) можехме да се похвалим с уравновесен баланс на везните (3 победи, 4 равенства и 3 загуби), както и двойно по-голям брой на отбелязаните попадения, отколкото сега – головата разлика бе 14-12 срещу 7-11 през 2023 г. Като мил спомен вече изглеждат първите лета от „царуването“ на Боби Михайлов в БФС, когато с „каляската с три коня“ записахме 5 поредни години с положителен баланс в периода от 2005 до 2009 г. (в която вкарахме цели 21 гола срещу сегашните 7 в същия брой срещи – по 10).
И все пак 2024-та, като всяка нова година, ще дойде с надежди за нещо по-добро. А показаното в последните 2 срещи за отминаващите 12 месеца ни карат да мислим малко по-положително. Причината – работата на новия селекционер Илиан Илиев, който наследи на поста сърбина Младен Кръстаич, прибрал се в родината си, за да прави ракия. С треньора на Черно море начело трикольорите направиха 2:2 с фаворитите в евроквалификационната ни група Унгария и Сърбия. И в двата двубоя водехме, но все нещо не ни достигаше за победата.
Следващата година обещава да е по-тиха. През март трикольорите ще трябва да изиграят 2 контроли. Спаринги може да има и през юни – преди европейското първенство, което отново ще гледаме по телевизията (б.а – не сме се класирали на голям форум от 2004-та, когато участвахме именно на континенталните финали в Португалия). Едва през септември 2024 година ще играем и първите си официални двубои. Те ще са от Лигата на нациите за световното първенство през 2026-а. Жребият е на 8 февруари, а трикольорите са в Лига С. Те ще са поставени в трета урна, което означава, че със сигурност няма да имаме за съперници Люксембург, Азербайджан и Косово, които са заедно с нас.
Любомир Серафимов/ „Тема спорт“
