Тежко е да се пише за циклично повтарящи се събития без никакви шансове за нещо ново и различно. Такъв е и случаят с националния ни футболен отбор, който е точно в тази категория. Като обект за коментари и анализи наистина не е лесно да се върти и суче и да се каже този път защо са паднали.
Първо в KOTASPORT: Нов удар по България! Още трима национали с коронавирус
Може би не е далеч денят, в който наистина няма да се разбере дали тимът на България играе при затворен стадион, или вратите са отворени. Това, което имаме като национален отбор по футбол, не само че не предизвиква интерес у спортната аудитория, но предизвиква съжаление и откровен присмех. Ако следващия път селекционерът Георги Дерменджиев включи в разширения състав Васил Троянов Боянов, известен като Азис, никой няма да му се скара или пък да повдигне въпроса – ама откъде накъде, ама нямаше ли други. Най-много Венци Стефанов да вдигне скандал, но ако в тима има двама-трима от Славия, дори и той няма да се намръщи.
Ако футболът бе жив човек, той ще се чувства много обиден и огорчен от националния отбор на България по футбол. Ние сме всичко това, което не би трябвало да бъдем. И сигурно извън пределите на страната никой не ни отразява. Което не е точно така, защото футболът има и други аспекти. И хората ни обсъждат, но в други детайли и сигурно в репортажите ни квалифицират като футболни ашлаци и казват – вижте ги, тези мразят футбола.
Става дума за това, че ние правим всичко наобратно. Срещу Гибралтар вкарахме гол при лежащ контузен вратар на съперника. Едно време Паоло ди Канио като футболист на Уест Хям при идентична ситуация, вместо да вкара гол, хвана топката с ръце и посочи падналия вратар на Евертън. И тази джентълменска постъпки ще се помни, докато се играе футбол на тази планета. А нашите национали – байганьовци вкараха гол на Гибралтар, че даже се и радваха.
Онзи ден срещу Финландия по време на химните дават двете треньорски скамейки. На едната целият щаб и резервите са с маски, на другата – не. Е, познайте кои бяха дисциплинираните?!
Ами не става така! Като не можем да играем футбол, поне да бъдем спортсмени, че да не ни забравя голямото европейско спортно семейство. Поне нещичко положително да имаме, когато дават репортажи за националните отбори.
Иначе да, признаваме, че срещу Финландия играхме добре. До първия гол. Както казва Николай Митов – не става така, топката е в краката ни, взеха ни я и ни вкараха гол. Е, не беше ли така?! Да, тежко е само с две дузпи да спечелим цяла една точка. Следващия път при три дузпи в наша полза, може и да стане работата. А междувременно да ни докарат женския отбор на Гибралтар, че да си оправим самочувствието.
Националната футболна пародия ще продължи още дълго време. Селекционерът Дерменджиев казва – това са ни хората, такива са ни възможностите. „Имаме желание“, казва Бате Гошо. Шефовете на БФС, които и да са те, защото в момента футболът ни е хилаво дете на много баби, повтарят едно и също нещо. Светлина в тунела няма, защото тунелът е срутен. А някакви фенове могат се завъртят на мач на националния отбор наистина само ако Васил Троянов Боянов е титуляр и обещаят, че ще играе едно полувреме.
Желю Станков/ „Тема спорт“
