-
Финландия отдавна не са скиори, а и ние отдавна не сме лъвове. Това го знаехме, но ни се наложи да ни го изиграят като реализация и като на длан да ни покажат, че явно футболът в целия свят се развива, а в България слиза надолу. Е, вече имаме загуба и от Финландия.
Някакъв нов турнир трябва да измислят за нас и подобни тимове – Лигата на лузърите. И за напарфюмирани контроли вече не ставаме. Обикновеният запалянко обаче трудно се ориентира в новите формати, кой мач е за класиране, кой е бараж, кой е бараж преди баража, какво точно е Лига на нациите и какъв е регламентът там. Феновете се ориентират по напъните на медиите да позасилят интереса, когато трябва. Но не става и не става. Какъв интерес, какви 5 лева?! Щом националният стадион се пълни на една трета срещу световната сила Англия и щом едва 2-3 хиляди отиват на директен сблъсък с Унгария, за какво говорим изобщо. При това голяма част от публиката и на двата мача бе с раздадени от БФС билети на нулева стойност.
След загуба в решителен мач обикновено в края на квалификационен цикъл за националния отбор винаги казваме, че предстои да поставим ново начало. Преди няколко дни ни се случи отново. Неписаното правило при нас обаче е -всяко ново начало има стар добре познат край, при който винаги се питаме – къде бъркаме. И започваме подмладяване.
Обаче се вижда за пореден път, че и подмладен, и състарен, националният ни отбор по футбол си е все същият. Като не можем да бием никой, какво толкова дали на терена са младоци, които още не се бръснат, или играят ветерани пред отказване.
Тъпото е, че тимът ни се селектира така, сякаш имаме свръхкачество. Трябваше да има земетресение, че да се сетят за един от постоянно добре играещите Митко Илиев. И още малко дребнотемие – с фалшив, лек нападател може да се играе, но това си го позволяват треньори, които имат струпване, дори претрупване на футболен интелект. И всички десет полеви играчи да са много добре с материала, що се отнася до спецификата на игра с лек нападател, в случая Божидар Краев. А ние не само нямаме потенциал, но ни липсва и самочувствие.
Пък и да не говорим за отсъствието на лидери. Ивелин Попов като си тръгна, и някои се набутаха в шамарите да бъдат негови наследници като тартори и обединители. Божката Краев бе един от претендиращите, но се направи на Дейвид Бекъм и не отговори на медиите в София след Унгария. Сега пък ни заповядва да се гордеем с него. Така не се става лидер. Попето след всеки кофти мач говореше, дори и да е за уиски и аулин. Тези сегашните национали, ако случайно бият някой, няма да знаят какво да говорят, дори ще им е трудно да си променят дълбоко замислените физиономии. То ще е голямо мъчение на интервю, защото матрицата е – ами паднахме, другия път ще гледаме да не паднем. Селекционера Дерменджиев пък вече дори не го оставят да седне на масата пред микрофоните, просто не го питат нищо.
И сега какво, чакаме Конгреса на БФС, новата стратегия, новия път, нов селекционер и нови надежди. Дано следващият треньор да е последователен. И да стартира наистина от нулата. Примерно като е започнал Дерменджиев да налага Йомов, да го налага до дупка! Или до момента, в който бъде продаден и евентуално изпадне в дупка, за да бъде върнат в България от Лудогорец. Ако Минчев не се наложи в Спарта Прага, може би също ще поеме към Разград. Явно това е пътеката. Вероятно след 3-4 или 5 години почти целият национален отбор ще е от Лудогорец. Може би БФС пак ще разреши националният селекционер да работи и в клуб и така цикълът ще бъде затворен и
всичко ще се върти около Разград. Сигурно там ще се построи нов национален стадион.
Това обаче би задушило още повече клубния футбол, който така или иначе с малки изключения едва крета. Големи клубове са на изкуствено дишане, а ние чакаме от тях да произвеждат кадри, които един слънчев ден да играят на прилично ниво, а от там и някак си да се събере читав национален отбор, който все пак да може да бие някой.
В последните 18 мача имаме една-едничка победа, и то срещу неизтрезнелите от предната вечер резерви на Чехия. Но нека не бъдем такива песимисти и да отворим поредното шампанско за следващото ново начало, което е в сряда срещу Уелс. И да си спомним за песимиста и оптимиста. Дето първият казал – не може да бъдем по-зле, а вторият – ааа, може, може.
Желю Станков/ „Тема спорт“
