Национал на САЩ може да заиграе за България: Не го изключвам като вариант!

0

Юношеският национална САЩ с българска кръв Индиана Василев е на прага на дебюта си във Висшата лига на Англия с екипа на Астън Вила. В събота той се срещна с кореспондента на „Меридиан Мач“ на Острова Себастиян Магаши и даде обширно интервю.

– Индиана, можете ли да ни разкажете повече за вас и вашето детство?
– Роден съм в Савана, щата Джорджия. Откакто се помня ритам топка. Един от първите ми спомени е, когато бях на 2-3 години. Майка ми беше купила топка и си играех вкъщи. Така се влюбих в играта. Сам се запалих по футбола.

– Имате български произход. Дядо ви е играл футбол. Разкажете ни повече за него.
– Иван Василев, моят дядо, е играл професионален футбол в България. Ритал е за Сливен. Имам негови снимки, той ми е като модел за подражание. Баща ми Денчо също е играл футбол и е подписал първия си професионален договор на 16 години. Печелил е Купата на България със Сливен, футболът беше важен за нас. Започнах да ритам топка много малък и просто се влюбих. Чак в тийнейджър-ските ми години осъзнах, че от това може да излезе нещо сериозно.

– Разкажете повече за Академията IMG, от която бяхте част.
– IMG е пансион. Практикуват се всички американски спортове -тенис, баскетбол, американски футбол. Живееш заедно с други хора, ставаш сутринта и тренираш, след това учим. Много ми помогна да узрея. Отидох на 14 години. Помогна ми да развия футболните си умения също.

– Как се озовахте в Академията на Астън Вила?
– Бях с националния до 16 години на турнир във Франция. Играхме с Англия, Франция и Бразилия. Не се справихме много добре, но считам, че играх достатъчно добре, за да впечатля скаута на Астън Вила. Той ме извика да изкарам едноседмични проби. Справих се отлично и ме взеха.

– Знаем, че баскетболът и американският футбол са най-известните спортове в САЩ. футболът успява ли вече да се доближи до тяхната популярност?
– Да, считам, че футболът набира популярност, но просто не мога да си представя как ще изпревари баскетбола в САЩ. В Европа, когато си на училище и имаш междучасие, излизаш да играеш футбол. В Щатите обаче играеш бейзбол или баскетбол. Културата е напълно различна. Кой знае, може би един ден нещата ще се променят, но едва ли ще се случи, докато съм жив.

– Играете като халф. Виждате ли се в друга позиция – като нападател например?
– Чувствам се комфортно да играя навсякъде в атака. На двете крила, нападател, атакуващ халф. От началото на сезона играх на всяка от петте атакуващи позиции. В момента играя като фалшива деветка. Нещо като Роберто Фирмино, влизам от дълбочина. Просто обичам футбола и искам да играя. Не ме интересува на кой пост.

– Казахте, че сте част от националния на САЩ до 20 години. Какво значи за вас да играете за този тим?
– Ясно е, че съм много горд от това. Америка е огромна държава и да съм един малкото, които са избрани да представляват страната е повод за гордост.

– Какво знаете за Мондиал ’94 и постижението на България в САЩ?
– Постоянно го чувам. Когато баща ми и дядо ми се съберат, всеки път говорят за това. Стигнали сме четвърто място, губим на полуфинала от Италия. Чувал съм, че вторият им гол не е трябвало да бъде зачетен. Знам за Стоичков, Лечков, има и други, за които съм чувал от баща ми и дядо ми, но в момента са ми излезли от главата.

– Срещали ли сте някого от този тим?
– Когато бях много, много малък в Сливен. Знам, че Лечков е имал хотел и си спомням, че го видях, но бях много малък, както казах.

– Имате български произход. Можете ли да се представите с националния тим на България?
– Не го изключвам като вариант. Хубаво е да имам и двете опции – САЩ и България. Не искам да затварям нито едната врата или да горя мостове.

– България ще играе плейоф за Евро 2020 през март. Ако ви изпратят повиквателна за тези мачове, бихте ли се съгласили?
– Ще бъде момент на гордост. Семейството ми ще бъде изключително щастливо. Ако ме извикат за мъжкия национален тим, ще съм много горд. Ще трябва обаче да си помисля. Дори и да ме викнат в мъжкия тим на САЩ, пак ще трябва да седна и да обмисля добре ситуацията. Веднъж изиграя ли мач за мъжкия отбор, това ще е финално решение и няма да има връщане назад.

– Част сте от втория тим на Астън Вила. Колко близо сте до първия състав?
– Не знам, не мога да си поставя някакви времеви рамки и да кажа, че до 6 месеца ще съм част от мъжкия тим. Футболът, както и всичко останало, си има върхове и спадове. Понякога си в топ форма и играеш за първия тим, а друг път трябва да си смирен. В Англия футболът е основният спорт и е пълно с много добри играчи. Академията на Астън Вила има много класни футболисти, така че не мога да си поставя времеви период. Надявам се да получа шанс и да успея да се възползвам от него.

– Стив Брус (предишният мениджър на тима) е известен с това, че дава шанс на млади момчета и ги вика в мъжкия тим. Как е при новия мениджър и как работи с втория състав?
– Дийн Смит се справя отлично. В някои от тренировките на първия отбор използва играчи от втория тим. Той спечели промоция за Висшата лига и в момента основната му цел е да спаси Вила от изпадане. Трудно му е в такава ситуация да се довери на някой младок без опит. Но считам, че е прекрасно, че използва млади футболисти в тренировките на основния състав, защото така трупаме опит, който ще ни бъде полезен.

– Какво е да работите с легенда като Джон Тери?
-Той е легенда, модел за подражание за всички в клуба. Джон е прекрасен човек, голям лидер.