-
По Великденските празници воюващите християнски народи спирали бойните действия. Дори в окопите имали респект към свещените дни на Христовото разпятие. Това обаче в никакъв случай не важи за българските футболни нрави в епохата на демокрацията. А колегите от Марица са подготвили интересна част от новата ни футболна история на Великден.
Случайно или не, най-големите простотии в любимата игра у нас стават навръх Великден. Вместо християнско смирение, по стадионите ни вървят хамалски побоища. Мутри бият футболисти, запалянковци линчуват съдии, треньори и шефове се налагат пред всички. Кой насочи пищов към съдиите на стадион „Металург”? Как Лафчис и Херо си разменяха ритници в Ловеч? Коя висаджийска банда преби играчите на ЦСКА в Кюстендил? Как бившият топрефер Антон Генов се спаси от побеснелите перничани? И как Станислав Тодоров изпълни брутално поръчка на Лаута, та се наложи Христо Бонев да бъде усмиряван с полиция.
В два от грандиозните скандали са замесени и пловдивски отбори.
Черната великденска хроника почва през 1997 г. с на пръв поглед безобидния мач от първенството на „Б” група между „Металург” (Перник) и „Спартак” (Пловдив). По онова време пернишкият отбор се ръководи от страховита банда.
Бос на „Металург” е прочутият Първан Първанов - Перо, а негов вицепрезидент се явява биячът от Владая Калоян Стоянов – Цимбика. В управлението са още бъдещият шеф на ЦСКА Митьо Гърнето плюс разни местни разбойници с прякори като Баруто, Карабито и др. С бой, заплахи и шантаж шефовете на „Металург” уреждат точки за отбора, за да влезе в „А” група.
Точно на този мач никой не предполага, че може да стане беля. Противникът от Пловдив е на последните места, изпада със сигурност при аматьорите и рита предимно за здраве под ръководството тогава на все още младия специалист Георги Дерменджиев, който 20 години по-късно ще е в Шампионската лига. Очакванията са за разгромна победа на „Металург”.
В слънчевия великденски следобед на стадиона в квартал „Изток” се изсипват близо 2000 запалянковци. Повечето тъкмо са станали от масата, където са жулили ракия. При излизането си пернишките футболисти са посрещнати със скандирания „Айде, Металурго-о-о-о!”, а гостите от Пловдив – с надутата до дупка по радиоуредбата песен „Мале, страх”.
Противно на очакванията обаче майните не смятат да се дават без бой.
Играта съвсем загрубява. Съдията Йордан Иванов – Йоцо дава един празничен подарък за „Металург”, като свири дузпа. Онези обаче я изпускат. Полувремето завършва 0:0.
Съдийската бригада е качена в джипка, която трябва да я закара до отстоящите на стотина метра по-надолу съблекални. На волана е здравеняк от групата на Перо и Цимбика. Вместо да поеме към съблекалните, борецът тръгва с мръсна газ по пистата и спира точно пред публиката. Пернишките запалянковци само това и чакат. Скачат върху колата и почват да думкат отгоре. Без малко да пипнат клетите рефери! Добре че на стадиона има една патрулка с полицаи, които успяват да ги отърват.
Пред съблекалнята съдиите са подложени на нов натиск. Надрусана и пияна мутра вади пищов и го насочва към тях! Йоцо и останалите си гълтат граматиката. Четвъртият съдия Димитър Димитров – Каубоя заявява, че това не е футбол, и си заминава към София. Другите трима обаче остават да довършат мача.
В това време футболистите на „Спартак” (Пд) се заключват в съблекалнята. Вратата обаче е избита с мощен ритник, а отвън влизат цяла банда главорези. Само можем да гадаем дали е имало диалог или монолог.
След антракта обаче футболистите на „Металург” са гипсирани. На тях пък е четено конско в съблекалнята как може да са толкова некадърни, че даже и дузпата да не вкарат. За да сложи край на агонията, капитанът на „Спартак” Иван Говедаров си вкарва автогол. Това успокоява всички по трибуните, а мачът в крайна сметка свършва 5:2 за „Металург”.
След прибирането си в Пловдив всички в „Спартак” разказват за възмутителните събития на стадион „Металург”. БФС обаче се прави на кьорав и не налага никакви наказания. С трите точки перничани влизат в „А” група за сметка на „Пирин” (Бл). Там обаче на Перо и Цимбика им идва акълът и наемат силен отбор, който бие три пъти ЦСКА в рамките на два сезона.
Още по-драстичен е футболният Великден през 1998 г. Навръх празника в Ловеч е голямото дерби за шампионската титла между „Литекс” и „Левски”. Нечувано стълпотворение от 12 000 запалянковци пристига на стадиона, за да вика за ловчанлии.
Омразата между двата отбора е нажежена до червено. За да успокои страстите, съдията Атанас Узунов решава да тегли жребия с чукане на яйца, вместо с монета. Вади две, сварени и боядисани от съпругата му Соня. Синьото яйце на капитана на „Левски” Николай Тодоров – Кайзера се оказва по-здраво от оранжевото на Стефан Колев от „Литекс”.
Мачът почва уж кротко. За да не го разкъса тълпата обаче, президентът на „Левски” Томас Лафчис сяда на скамейката при отбора си. Оттам иначе възпитаният и с изискани маниери Лафчис скача да протестира при всяко отсъждане на Атанас Узунов срещу „сините”, без значение право ли е, криво ли е. Отгоре запалянковците го замерят с каквото намерят. От отсрещната скамейка пък ехтят люти закани и клетви, отправя ги треньорът на „Литекс” Димитър Димитров – Херо. Цяло първо полувреме едва ги удържат с Лафчис да не се хванат за гушите.
На почивката все още няма гол. Първият скандал става в 64-тата минута. Мариян Тодоров успява да пробие вратата на Георги Шейтанов и „Литекс” повежда – 1:0! Обезумял, Херо спринтира към скамейката на „Левски” и бърка с пръст в ухото на Лафчис.
Гъркът пък му отвръща с мощен шут и двамата се заритват. Налага се намесата на полицията, която ги отвежда по местата. Срамните и недостойни сцени вървят пред цяла България пряко по националната телевизия, а коментаторите се чудят какво да приказват.
Радостта на привържениците на „Литекс” обаче не трае дълго. В 72-рата минута смелият защитник на „Левски” Елин Топузаков спасява честта на отбора от „Герена”. Топчо, който всъщност е бивш нападател и голмайстор на „Димитровград”, докопва топката и я забива във вратата на Вутов – 1:1. Цялата пейка на „Левски” начело с Томас Лафчис се нахвърля с неприлични жестове и ругатни срещу Херо и компания. Добре че е полицията, за да спре местните фенове, напиращи да линчуват софиянци.
Разправиите продължават и след мача. Бесен, Херо се заканва да съди Лафчис и дори завежда дело. По-късно обаче двамата сключват примирие, а и Димитър Димитров става треньор на националния отбор и гневът му минава. В момента с Лафчис са добри познати и вероятно често си спомнят за съвместната простотия, свършена на дербито в Ловеч.
Година по-късно идва ред и на ЦСКА да яде бой на Великден.
Това става на мача с отбора на ВИС-2 „Левски” (Кюстендил) в града на черешите. На стадион „Осогово” армейците водят с 1:0 на почивката, но не излизат за второто полувреме. Оказва се, че няколко мутри са набили в коридора вратаря Ивайло Иванов и капитана Адалберт Зафиров. Целият отбор барабар с треньора Димитър Пенев остава залостен в съблекалнята. Злочестието да свири този мач отново има Атанас Узунов, който чака ЦСКА в регламентираните 15 минути и прекратява двубоя.
Пената твърди, че мутрите влезли в коридора още докато отборът му се прибирал след първото полувреме. Там нямало и кьорав полицай да ги спре. “Емил Кременлиев каза, че тези лица са много съмнителни и сигурно ще стане нещо”, свидетелства Чичо Митко.
По думите му, нападателите са били четирима, с кожени черни якета. Според някои версии, слезли от официалната трибуна преди края на първото полувреме. При излизането на отбора към игрището започнали да удрят Зафиров, но той избягал. Вратарят Ивайло Иванов обаче се оказал по-непохватен и бил повален с удари на земята. Останалите играчи веднага го прибрали в съблекалнята и повече никой от тях не се показал навън.
Ясно е, че мутрите са от висаджийската наказателна бригада и са били пратени да сплашат играчите на ЦСКА. Всичко живо от длъжностните лица обаче се прави на ни лук яло, ни лук мирисало. От ЦСКА например казват, че четвъртият съдия Ангел Христов е станал свидетел на побоя. В доклада на рефера обаче инцидентът не е отразен. Още по-интересна е позицията на началника на РДВР-Кюстендил полк. Стойчо Стойчевски. Той пък разправя, че е абсурд да е имало побой върху играчите на ЦСКА, понеже в същия момент имало деветима полицаи, които са охранявали изхода на тунела и съблекалнята с идеална видимост. Само едно от ченгетата казало, че видял вратарят да седи на стълбите.
Двамата бити футболисти са откарани в местната болница, за да си извадят медицински за нанесените травми. Зафето се отървал само със синини по гърба, но вратарчето имало съмнения за комоцио и посинена физиономия от юмруците на биячите.Веднага задействат контрапропаганда. Първо пускат към медиите версията, че
Зафиров и вратарят Иванов уж продали мача и взели парите, а след това се отметнали. Затова им пратили биячите. Наглостта на изпълнителния директор на „Левски” (Кн) Емил Наков стига дотам, че да разправя как вратарят пострадал в хода на играта, когато си чукнал главата в тази на играч на домакините. Дебеловратият Наков дори казва, че футболистите на ЦСКА халюцинирали, тъй като им предозирали допинга! „Ако е имало бой, това не са наши хора”, разяснява компетентно и Николай Цветин, бос на ВИС-2 и член на Изпълкома на БФС по онова време.
Разбира се, шефът на БФС Иван Славков и хората му нямат дупе да накажат „Левски” (Кн), както се полага за побоя. Затова взимат соломоновско решение -анулират мача, не присъждат точки и лишават кюстендилци от домакинство за три мача. Самото заседание остава в историята с четенето на саморъчно писаните от Димитър Пенев показания пред полицията. Публична тайна е, че на Пената не му е силата в писмеността. Драска с кривандели, допуска правописни грешки, а отдолу се е подписал като „Д. Пенев, ст.-трениор на ЦСКА”, вместо „старши треньор”.
Великденски изстъпления има и през 2001 г. И пак в Перник! В празничния ден „Левски” гостува на „Миньор”. Стадионът на мира, както наричат централното съоръжение в областния център, всъщност е едно доста опасно място за „сините”. Оттам „Левски” често си тръгва натупан с по един-два гола разлика. Затова на трибуните пристига внушителен брой зрители. Миньори и стоманолеяри, повечето от тези хора с най-суровите професии, са цапнали по три-четири ракии с агнешкото на великденския обяд. „Левски” също има солидна подкрепа от София, повече от 500 негови фенове се добират до стадиона след дежурните сражения с перничани в района на гара „Метал” и по улиците.
Някъде до края на първото полувреме всичко върви нормално. Точно тогава гръмват първите скандали. Съдията Антон Генов гони капитана на „Миньор” Николай Александров с втори жълт и червен картон за груба игра. И двата картона са си по правилник, самият футболист също не протестира и напуска терена, като връзва лентата на ръкава на съотборника си Тони Евтимов. Минута по-късно обаче Генов дава скандална дузпа за „Левски”. Перничани наскачват срещу съдията, тъй като по всичко личи, че Георги Иванов – Гонзо е симулирал падане, без да се сблъска с вратаря Варадинов. Самият Гонзо изпълнява удара и „сините” повеждат с 1:0.
След почивката авантите за „Левски” продължават,
след като Генов не вижда как Алексей Дионисиев от гостите цапардосва играч на „Миньор”. Освен това не свири няколко фала срещу Евтимов, което изнервя футболиста. Ядосан, капитанът на „Миньор” си събува обувката и я хвърля по съдията. Решението е ясно – червен картон.
Публиката на стадиона полудява! Всичко живо почва да хвърля камънаци към игрището. Страничният съдия е ударен с три точни удара. Добре премерен изстрел с половин тухла едва не засяга и Антон Генов. Отвсякъде хвърчат предмети, а полицията едва смогва да удържи тълпата. Уплашен, съдията изчаква известно време. След като огънят от трибуните продължава, Антон Генов решава благоразумно да прекрати двубоя.
Разярените перничани обсаждат стадиона. Налага се да идват полицейски подкрепления от София. Чак по тъмно автобусът на „Левски” и съдиите успяват да си тръгнат, след като полицията им проправя път. Запалянковците си го изкарват на репортажната кола на Българското национално радио, те чупят с камък задното <210> стъкло. Като по чудо без травми се спасява коментаторът на „Спорт и музика” Калин Катев, който предава мача по „Хоризонт”.
Стадионът на мира е обявен за опасен, на него мачове дълго време след това не се играят. „Миньор” изпада същия сезон в „Б” група. Оттогава БФС избягва да провежда мачове навръх Великден.
Жесток скандал избухва на Лаута
часове преди Възкресение Христово на 2007 година. Локо Сф гостува на черно-белите, а свирката е поверена на Станислав Тодоров. Шуменският дългуч явно е добре подкован и изобщо не се интересува с какви очи ще погледне иконата на Великден. Той пуска гол от явна засада на гостите, отменя две чисти попадения на домакините, а за капак си затваря очите при спасяване с две ръце на голлинията от защитник на червено-черните. 
Последното вбесява дори почетния президент на пловдивчани Христо Бонев. Зума влиза на терена с явното намерение да удуши набедения рефер. Той едва е удържан от двама исполини от жандармерията. По същото време тогавашният президент на клуба Александър Тасев и директорът Атанас Узунов едва успяват да усмирят препълнената трибуна Спортклуб, която е направила терена на решето.
След края на мача Станислав Тодоров и бригадата му 2 часа не смеят да излязат от съдийската стая заради обсадата на Лаута. Полицията успява да ги изведе, а гузните от БФС не наказват с лишаване от домакинство пловдивчани.
