-
Феновете на Левски изживяха, ако не най-кошмарната си вечер, то една от най-кошмарните в живота си. Едва ли е имало „синьо“ сърце, което е успяло да заспи спокойно, без да превърти през главата си безброй пъти изпуснатите положения, дузпи, без да си каже „Ако Гомес беше вкарал дузпата“… За тяхно съжаление, нито Жорди се разписа от бялата точка, нито някой от неговите съотборници, при 120-минутното тотално надмощие и това не може да се промени.
Промени си обаче нещо друго – Левски. В последния месец отборът показа съвсем различно лице от това, което бяхме свикнали да наблюдаваме – апатично, грозно, безидейно, безпомощно… „Сините“ започнаха като игра се доближават до начина, по който феновете искат да изглеждат – нападателно и най-вече непримиримо. Именно това жадуваха привържениците – да виждат, че на терена футболистите със сини фланелки се раздават до последно, че играят със сърце и душа за Левски София. Неутешимо ридаещият след края на мача Роман Прохазка доказа, че на играчите им пука. Това, че нито един от „сините“ не пожела да го закичат със сребърен медал (или веднага бе свален от гърдите), също показва, че Левски вече няма да се задоволява с второто място и място в миманса, както бе до съвсем скоро, при това от доста време.
Вчера Левски надигра тотално Славия, за което призна и самият треньор на „белите“ Златомир Загорчич. Малшанс, липса на късмет, липса на още мъничко класа в нападателите, прокоба… Всеки има своята версия за това, че Левски не успя да вкара гол и да прегърне Купата. Истината може би е някъде по средата – по малко от всичко. Факт е обаче, че Левски игра, надигра своя съперник, доминира, създаде достатъчно положения за един финал, раздаде се до последно. Левски показа огромно израстване. Да, има още какво да се желае, има нужда от няколко класни попълнения (в никакъв случай не 11, 12 или повече), има нужда и още малко сработка.
Въпреки всичко, въпреки болката, на този Левски трябва да бъде даден шанс! От години Левски не е изглеждал по-добре както на терена, така и организационно. Този Левски трябва да получи възможност да се доразвие. С 2-3 до максимум 4 нови класни попълнения, този Левски може да спре дългогодишната хегемония на Лудогорец и да се завърне с гръм и трясък в Европа! Без значение дали този сезон „сините“ ще намерят място в Лига Европа, или не – ръководството трябва да направи и невъзможното, за да запази гръбнака и да надгради.
Да не забравяме – трябва, поне засега, да запази и Делио Роси. Италианецът показа, че знае как да гради. Когато дойде и обясни за ходенето и бягането, за работата в перспектива и изграждането на отбор, който да печели постоянно, а не мимолетно, много хора си помислиха: „Тия сме ги слушали“. Да, да, ама не. Левски на Делио Роси се запъти към онзи отбор, който всичките му привърженици искат да виждат. И именно те трябва да дадат шанс на Роси и Левски! След вече декада страдания и нулеви години, този Левски започна да прилича на… Левски. А истинските левскари никога не са били привърженици на тенекиите…
Затова, болката трябва да бъде превъзмогната по възможно най-бързия начин. Колкото и на нито един „син“ фен да не му е до това в момента, за Левски предстоят 3 много важни мача – срещу Лудогорец, ЦСКА-София и Верея. „Сините“ са длъжни да ги спечелят, за да стигнат до Европа и влязат свежи пари в клубната каса. Затова обаче, Левски има нужда, повече от всякога, от своя най-голям капитал – феновете си. Тези, които изпълниха секторите на „Васил Левски“ вчера, тези, които не предадоха отбора си и в най-тежките за клуба времена. Тези, същите, сега са длъжни да дадат решителен тласък към един лъвски скок на отбора на сърцето си!
