На родителска среща без класния и директора

0
balgariq litva
Снимка: facebook.com/LTUfutbolas
-
-

7 октомври 2023 година. Националният стадион е прилично пълен, тресе се от виковете на агитките на ЦСКА-София и Левски, та дори нещата излизат извън контрол, а горещите страсти избиват в престрелка със сигнални ракети между лумпенизирани привърженици.

14 октомври 2023 година, 18:45 часа. Влизаш на стадион „Васил Левски“ и се чувстваш така, сякаш си объркал адреса. Тишина, нарушавана спорадично от надуването на някаква тромба или вик, произведен от детско гласче. След четвърт час започва европейската квалификация България – Литва, сблъсък между закъсали отбори, един от които ще остане последен в групата. За да не бъде 43-хилядното съоръжение грозно празно кампания на БФС да го позапълним с деца от школите се увенчава с успех. На трибуните има около 5 хиляди зрители, но усещането е, че предстои мач, на който националният отбор е наказан и са допускани единствено деца, като на 10 от тях има придружител. Излъгалите се истински привърженици, които да си купят билет, са малцина… И излиза, че присъстваш на нещо като импровизирана родителска среща с присъствието на учениците, но на нея липсват класният и директорът – селекционерът Младен Кръстаич и президентът на БФС Борислав Михайлов. Първият е край тъча, но не знае защо, а вторият въобще и не си направи труда да присъства. Планът им обаче бе гениален – само на деца ще могат да обяснят, че националният отбор играе нещо и се развива и доказателство за това ще е победа над закъсалите повече и от нас прибалтийци. Но съдбата има навика да си прави шеги. И планът на хората от Бояна не сработи, защото за пореден път националите се изложиха като панаирджийски мечки и трябваше да чуят по свой адрес викове „Оставка“.

Боби, Гонзо, добро утро, преспахте ли?!

Бърз поглед към състава показва, че схемата е 3-4-3, отново има футболисти, играещи на непривични позиции. Срещата започва, атмосферата е като за досадна контрола, скандират единствено деца в сектор В. Още в 7-ата минута гостите пропускат да поведат от чисто положение, а преди да е изминал четвърт час, литовец прави 40-метров рейд, като не само че няма кой да го спре, но и да го фаулира. Става ясно, че нещата отиват на зле, при това срещу отбор, който или само рита топката напред, или я води нескончаемо, но постепенните атаки с много подавания са му чужда материя. Малко след това същият този тим вкарва топката в мрежата, но попадението е отменено заради засада.

Безсилието и на трикольорите е пълно, като и те играят единствено с изритани топки. Няма комбинации, подредени нападения. Как обаче да е по-различно, след като и двамата ти халфове са дефанзивни, а крилата се търсят едно друго. Все пак и ние стигаме до чисто положение на Делев, но след изкюскана напред топка. На пресконференцията преди двубоя капитанът Десподов бе духовит и определяше задавани въпроси като „смислени“. За половин час обаче не спря да се търкаля на терена. И трябваше да му се броят симулациите, а не създадените ситуации, като на записа сам може да види колко смислени отигравания е направил. Всъщност анонсираният от него на брифинга футбол като модерен и красив е допотопен. Идея няма никаква. Стига се дори до това бек да подава към другия през центъра на терена – нещо, което грамотен отбор веднага ще накаже. Кръстаич пък дава вид, че е „в мача“ и постоянно ръкомаха за тъчове или фалове. Малко преди края на полувремето за първи път се чува по-мощно „Българи юнаци“, но веднага след това настава тишина, защото с глупост на начинаещ футболист Андриан Краев е изгонен. Тогава се чува глас на побеснял татко „Оставка“. Един-единствен, който е приет с аплодисменти от дечурлига и младежи… Действие, по-скоро за театър, а не за футболен мач. Точно това бе целта на това БФС – аудитория, на която може да продава евтините си трикове. За жалост на ръководителите обаче Литва вкарва скоростно гол и този път към ложите започва силно да ехти „Оставка“. Такива има и при излизането на отборите за втората част – и за шефове, и за селекционер.

Три смени, променена тактика и ново нищо и половина. Футболисти, играещи на непривични постове и тотално объркване, което логично води до 0:2. В този момент на Емил Костадинов му идва в повече и се изнизва тихомълком. Гостите пък започват да си подават като Барселона срещу нашите клетници и пак пращат топката в мрежата, но след намесата на ВАР попадение не е зачетено и това е прието с радостни възгласи от малчуганите. Те дори си пускат и фенерчетата… До края има време и за пореден дебют – този на Христо Иванов. И за нови викове „Оставка“. Но тях няма кой да ги чуе! Защото в БФС отдавна не ги интересува хорското мнение, не ги и трогва това, което „твори представителният отбор“. И както е тръгнало, следващите мачове на националния стадион няма да са дори като родителска среща, а ще трябва да се провеждат в „Дома на покойника“…

Янаки Димитров/ „Тема спорт“

loading...