Днешният ден ще остане завинаги записан в аналите на българския национален отбор с нещо неособено приятно. Преди вече 86 години родните национали претърпяват най-тежката загуба в историята си и се надяваме това да остане неподобрен рекорд.
На 21 май 1933 г. „лъвовете“ са попиляни в приятелската среща с Испания и губят с конфузното 0:13 на стадиона на Реал Мадрид, който тогава все още не носи името „Сантиаго Бернабеу“. И вече почти век няма по-голямо поражението за България.
Още до почивката резултатът е 6:0 в полза на домакините. А иберийците не спират наказателната си акция и след нея, като нижат попадение след попадение в мрежата на обърканите българи почти до самия край на мача.
Големият екзекутор на тима ни е нападателят на Депортиво Ла Коруня Едуардо Гонсалес Валиньо-Чачо. Той вкарва цели шест гола в нашата мрежа, като за цялата си кариера с „ла фурия“ впоследствие нанизва още само един.
Хулио Антонио Елисеги от Унион Клуб де Ирун добавя хеттрик, а Луис Регейро нанизва две попадения в нашата врата. Крисанто Бош Еспин бележи последното попадение за Испания в 87-та минута, а Тодор Мищалов си вкарва автогол в самото начало на второто полувреме.
В българския отбор тогава играят: Тодор Дермонски, сменен от Ради Мазников в 30-та минута, Иван Моканов, Тодор Мищалов, Стефан Георгиев, сменен от Пенко Рафаилов в 46-та минута, Димитър Байкушев, Константин Ефремов, който получава червен картон в 55-та минута, Никола Стайков, Любомир Ангелов, Михаил Лозанов, Асен Панчев и капитанът Асен Пешев.
