Вече наближаваме края на годината и логично е време за някои изводи за случващото се в ЦСКА-София. Отборът направи много с влизането в групите на Лигата на конференциите и отстраняванията на Осиек и Виктория Пилзен, но от септември – досега сякаш в тима се забелязва регрес, а не очакваният прогрес. Между другото сходна е ситуацията и в Лудогорец, но това е тема на друг анализ.
Само забележете как се развиват мачовете на ЦСКА-София след последната пауза в първенството. Ужасно първо полувреме срещу Арда, но и много силно второ. Може би най-доброто от доста време. Това бе достатъчно за победата. Макар че ако футболистите на Славко Матич бяха по-акуратни за първите 45 минути, то за „червените“ щеше да е повече от трудно да вземе трите точки.
Следва гостуване на Бодьо/Глимт. Ясно е, че в студа и на изкуствения терен норвежците са тотален фаворит. Но ЦСКА-София бе длъжен да даде повече битка, за да защити своето име в Европа.
И стигаме до решителния мач в Разград. Там отборът на Стойчо Младенов имаше добри положения. Можеше да поведе и срещата щеше да тръгне в съвсем друга посока. Но това не се случи, а стана точно обратното – Лудогорец стигна до дузпа след куп грешки на играчите на ЦСКА-София и в крайна сметка „зелените“ взеха трите точки.
Истината е, че „армейците“ не играят така, както искат феновете. Дори са далеч от това. Има най-вече моментни избухвания на дадени играчи. Или на Кайседо, или на Кери, или на Йомов. Другите в общи линии само отбиват номера. Играчите на „червените“, които бяха атакувани от Стойчо Младенов след срещата с Лудогорец, трябва да приемат оставащите срещи до края на годината като един вид техен изпит. Да, това не важи за всички, защото с представянето си някои като Кайседо, Йомов, Кери, Матай, Мазику, Турицов, Жеферсон може да са сигурни, че доверие ще им бъде гласувано и занапред. Но други – като Вилдсхют, Бай, Мухар, пък дори и Вион, никак не оправдават очакванията. И от тяхното представяне си зависи дали ще останат в ЦСКА-София и в бъдеще. Защото на „Армията“ трябва да се спре с това живуркане и футболисти, които са със съмнителни качества, а такива, които вече са изживели своите най-добри години, е по-добре да си вървят.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
