ЦСКА-София затвърди добрите впечатления от последните седмици и в мача с Локомотив Пловдив. Въпреки няколко сериозни липси в стартовия състав армейците в пореден двубой спечелиха битката в средата на терена, като се забелязва тенденция да контролират топката във все по-големи отрязъци от време. Възпитаниците на Саша Илич стояха стабилно в дефанзивен план, а в атака стигнаха до половин дузина добри възможности за гол, като изненадващо със силни изяви се отличи сърбинът Лазар Туфегджич. Но вместо да материализират превъзходството си и да постигнат комфортен успех, се наложи да треперят до самия край на срещата.
И всичко това, защото ЦСКА-София просто не разполага с ударна мощ. Саша Илич има в състава си куп нападатели, чийто коефициент на полезно действие обаче е крайно незадоволителен. Преди два кръга армейците цял мач превъзхождаха и Черно море, но трябваше да чакат до 77-ата минута, за да отбележат. В игровите ситуации в атака тимът прогресира, но не успява да материализира усилията си. Конкретиката в атака липсва, а причината се крие в качествата на червените офанзивни футболисти.
Когато трима от нападателите – Дауда Бамба, Бисмарк Чарлс и Жираир Шагоян – имат сумарно 1 гол и 1 асистенция за 1126 минути, е очевидно, че Саша Илич изпитва огромни затруднения при избора си на хора в авангарда. Просто защото никой от тях не успява да се възползва от доверието. Голмайсторът Назон, който в момента има и здравословни проблеми, пък довнесе голям брой точки през сезона, но го няма никакъв в най-важните мачове. Както е известно, той не е вкарал нито веднъж срещу тимовете от Топ 5 в първенството. Хаитянинът се появи като резерва срещу Локомотив и се отчете с фрапантен пропуск при поредната възможност на ЦСКА-София да предреши мача в своя полза.
Голям проблем за червените е и че никой от типичните централни нападатели в състава – Назон, Бамба и Чарлс – не умее да играе с глава. Доскоро Жорди Кайседо нижеше попадение след попадение именно по този начин, което е сериозно предимство срещу сгъстени отбрани или когато тимът осъществява натиск. Извисяване в наказателното поле и силен удар с глава към противниковата врата обаче вече се убедихме, че не можем да очакваме от споменатото трио. Единственият в атака, който е силен на втория етаж, е Маурисио Гарсес. И очевидно това е причината той да е твърд титуляр в червеното нападение, защото иначе техническите му дефицити са доста сериозни.
На практика ЦСКА-София се намира в най-добрата си форма за последните мачове от сезона. Но в същото време не разполагаше с нужната ударна мощ, за да победи например в Разград, или да е уверен, че ще надделее над оставащите си два съперника – ЦСКА 1948 и Левски. Нищо подобно – за двете позиции в атака Илич има проблематичния Назон, изпаряващ се в големите мачове, силния на втория етаж и слаб на първия Гарсес, както и триото с общо 1 гол за цял сезон – Бамба, Чарлс и Шагоян. Не звучи като мечтаната ситуация за всеки старши треньор, нали?
Опция в нападение е и Тобиас Хайнц, който започна на този пост в Разград и отбеляза гол. Норвежецът обаче вече показа, че се чувства най-комфортно от втора позиция, като закотвянето му в атака притъпява част от най-силните му качества.
И неслучайно ЦСКА-София не е успял да вкара повече от два гола на никой от първите седем в класирането. Саша Илич продължава да изстисква максимума от своите футболисти и да трупа победи. И само можем да гадаем какъв точков актив щяха да имат червените, ако разполагаха с мощен централен нападател, способен дори сам да решава мачовете и да материализира усилията на съотборниците си.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
