Футболният мениджър Мирчо Димитров е нещо като монополист в трансферите на български футболисти в Русия. Преди 25 години той доведе у нас украинеца Вячеслав Грозни в Левски, който и до момента е смятан за един от най-качествените треньори на „сините“ след 1989 година. Оттогава той е в основата на почти всички по-гръмки продажби на наши играчи на руски клубове. Ето какво сподели Мирчо Димитров в интервю за „Мач Телеграф“.
– Г-н Димитров, как се промени футболният пазар в Русия след началото на войната в Украйна и санкциите срещу Москва? И как това се отразява на продажбите на наши играчи?
– Точно пазарът на футболисти не се е променил. Повечето клубове в Русия са в добро финансово състояние, независимо от ситуацията. Търсят непрекъснато качествени играчи, независимо от коя държава. Първенството е много силно, мачовете се играят пред пълни трибуни. Дори може да се каже, че има подам, в сравнение с положението преди войната.
– Но български футболисти все по-трудно се продават в тази държава?
– Знаете ли ли, има една приказка – „Не ми хвалете стоката, кажете ми за пазара!“. Проблемът не е в българските футболисти, а в клубовете. У нас има много качествени играчи, но няма кой да ги забележи и съответно да им даде шанс. Предпочитат се чужденци, защото реално са по-евтини. В собствени кадри трябва да се влагат пари и време, чужденците идват без пари и бързо се продават навън. В резултат на това, нашите играчи остават „на тъмно“, чуждите клубове, включително и тези в Русия, не ги виждат и няма как да имат интерес към тях.
– Може ли да се каже, че име срив на трансферите на български играчи на руския и украинския пазар?
– В сравнение с предишни години, особено в началото на новия век, сривът в факт. Аз започнах да работя с Левски през 1998 години, когато доведох Вячеслав Грозни. Спомнете си какви футболисти играеха там по това време. 25 топфутболисти – Георги Иванов, Илиан Илиев, Станимир Стоилов, Дончо Донев.. да не ги изброявам всичките. Да не говорим от другите отбори колко високо ниво футболисти имаше. Та ние продадохме Георги Пеев в Динамо Киев за над 2 милиона долара. Отделно, заминаха такива имена като Мартии Кушев, Захари Сираков.
-Трансферът не Роналдо в Ростов можа ли да се смята за успешен?
– Разбира се. В касата на Левски ще влязат 2 милиона евро. Самият футболист е много доволен от условията, значи всичко в наред. Единственото лошо е, че вместо Роналдо можеше да е българин. Той е много добър футболист и е имал късмета да бъде забелязан и да работи с добри треньори. Повечето наши играчи, първо, не ги вижда никой, не им дава път във футбола и второ, няма кой да работи с тях, ако все пак влязат във футбола.
– Ако направите една равносметка за тези 25 години, откакто работите, колко пари са влезли в българските клубове от руския пазар?
– Не съм правил конкретна сметка, макар и да имам някаква представа. Със сигурност са много милиони долари. Вижте, българските футболисти имат добро име на руския пазар, а и на украинския. И в момента много добро впечатление оставя Светослав Ковачев в Ахмат Грозни. Той играе стабилно и е направил добро име в местния футбол. Въпросът с парите, влезли в българския футбол от руския пазар е важен, но по-важното е да бъдат намерени тези наши таланти, които могат да бъдат продавани навън. Дори и да не е в Русия, по принцип в чужбина. С наличието на толкова много чужденци в българския футбол, няма как да се случи.
– Поддържате ли връзки с клубове от Украйна?
– Да,имам все още връзки и добри отношения с местните клубове. Но войната там си казва думата и наши футболисти се опасяват да играят в местното първенство. Ще ви дам пример с Мартин Паскалев от Локомотив Пд. Към него имаше много сериозен интерес от Кривбас от Кривой рог. Градът е подложен на атаки, но самият отбор не играе там, а живее и тренира в друга, безопасна част на Украйна. В момента в тима играят осем чужденци, но с Паскалев нещата не се получиха. При всички положения в украинския футбол положението е по-трудно, но въпреки това отборите продължават да играят първенство, водещите клубове редовно участват в евротурнирите и стигат далеч. Ето, в момента Шахтьор Доноцк стигна до 1/8-финалите на турнира Лига Европа.
– Повечето клубове у нас са готови да се разделят с водещите си футболисти за малко пари, стига да закърпят бюджета. Това не влия ли на имиджа им в мениджърските среди?
– Пак се връщаме на темата за „стоката и пазара“. Ако клубовете изпитват финансови затруднения, е нормално да искат да продадат играчите си веднага, независимо от цената. Аз като мениджър не мога да определям цената на даден футболист, това си е право на клуба.
