В края на първия полусезон бившият административен директор на ЦСКА-София Милко Георгиев се съгласи да говори пред „Тема Спорт“ за есента на червените. В разговора не бе подмината и аналогията с 2015-а година, армейския фалит и настоящата ситуация в Левски.
Г-н Георгиев, за първи път от близо декада скандирането на феновете на ЦСКА „Кой сега е номер едно“ звучи актуално…
– Доволен съм, че когато погледна класирането, виждам ЦСКА на първо място. Но за мен от много по-голямо значение е въпросът за стадиона да бъде решен в най-скоро време. Представете си вариант отборът да стане шампион, а да няма къде да играе. Смятам, че по-фундаментално и значимо събитие от това да построим нов стадион към момента няма. Естествено, ако върви с първо място би било прекрасно.
Индикациите са, че по казуса за стадиона има светлина в тунела…
– Светлината я има отдавна. Това, че в последно бреме клубът реши да осветли процесите по проектирането и разрешителните, които трябва да се извадят, е може би с цел феновете да бъдат спокойни и да видят, че се работи по въпроса. Има много невидима за обществеността работа, която съм убеден, че досега е свършена, и нещата са на финалната права. Надявам се ЦСКА да е изиграл последния си мач на този стадион в този му вид, но това са дребни детайли. Дали го е изиграл, или ще изиграе още 2-3 мача, няма толкова голямо значение. Важното е, че колелото се е завъртяло и връщане назад не трябва да има. Надявам се ЦСКА да не стане отново заложник на политическата обстановка.
Казахте, че стадионът е по-важен от титлата, но вярвате ли все пак, че чудото „детрониране на Лудогорец“ може най-после да стане факт?
– Лично аз се съмнявам, че господинът, който си избива комплексите на Миконос, ще допусне да се случи. Спортно-технически ЦСКА има сили да пребори… Думата „детронира“ не ми харесва по простата причина, че когато е нечестно съревнованието, няма как да говорим за детрониране. В последните 4-5 кръга е очевидна крещящата наглост, която демонстрират ръководителите на БФС с това да покажат, че те при всички случаи няма да позволят ЦСКА да стане шампион. И това се случва под ехидната усмивка на човека, който обича да ни показва как светът започва и свършва с него.
Конкретни примери може ли да дадете?
– Погледнете мачовете на Лудогорец със Септември, с Ботев Пд… Дори с Розова долина за купата… В Казанлък, където бе пределно ясно, че домакините няма как да спечелят, от трибуните се скандираше „мафия“. Където и да играе онзи отбор, навсякъде има съдийски истории. Това не се прави толкова, защото трябва да се помогне, а да се покаже на обществеността и конкретно на феновете и ръководителите на ЦСКА, че каквото и да правят и да инвестират, те нямат шанс за нещо повече от второ място и максимум купата. Това е демонстрация на сила. Българският футбол се намира в 12-годишно робство.
Мнозина, сред които Стойчо Младенов и Любо Пенев, опитаха, но не успяха, а Саша Илич сякаш все пак накара червените да мечтаят…
– Конкретна оценка на Илич трябва да му се дава след година. Ако сега приемем, че има възход и устрем в публиката, то знаем, че само за два мача всичко може да е с обратен полюс и всяка прибързана оценка би била нереална. Най-голямото предимство на Илич е, че никой нямаше очаквания към него, докато гореизброените бяха емблематични фигури от червената история и към тях очакванията са били винаги максимални. Илич не беше популярен за нашия футбол, а и зад гърба си имаше едва 20 мача като треньор. Това му даде огромния плюс да работи на спокойствие.
Без съмнение в определени мачове шансът бе най-добрият и полезен играч на ЦСКА…
– Гърция стана европейски шампион само благодарение на шанса си. Да не забравяме, че каквито и пречки да има пред нас, не е изключено футболният Господ да те покрие и чудото да се случи. Но повтарям, че фундаментален е въпросът със стадиона, тъй като той ще ни изстреля, както казва Наско Сираков, в „друга орбита“.
Преди 7 години, когато ЦСКА фалира, вие бяхте в клуба. Може ли да кажете за какви задължения това стана факт?
– Това бе нагледен пример да се опита да се съсипе този клуб. В началото на месец май 2015-та бяхме на среща в Министерство на финансите с тогавашния министър Владислав Горанов, министъра на спорта Красен Кралев и шефа на НАП Бойко Атанасов. От страна на ЦСКА бяхме аз, Ивайло Манджуков и Юлиян Инджов. Hие търсехме вариант дълговете на ЦСКА да бъдат разсрочени и клубът да ги плати. Повтарям – да си плати задълженията. Г-н Инджов предложи още на следващия ден да прехвърли при нотариус 3 свои имота на името на клуба, за да може ЦСКА с тези имоти да обезпечи задълженията си към държавата, които бяха около 13 милиона. Стойността на имотите бе по-голяма. Желанието на Инджов бе да бъде обезпечен дългът, а той гарантираше, че в рамките на една година ще го изплати. И поиска такова споразумение. В същото време бяхме започнали преговори с частните кредитори и бяхме сконтирали част от сумите. Това беше идеалният вариант. През 2016-а ЦСКА щеше да е чист и с „нула“ задължения към държавата. Тогава министър Горанов махна с ръка и каза: „Тази фирма я бастисваме“. Държавата в лицето на финансовия министър не пожела клубът да заплати дължимите суми.
И тук идва ред на една неизбежна аналогия – стана ясно, че Левски дължи близо 11 милиона на НАП, а изпълнителният директор Иво Ивков призна, че 2 години не се изпълнява споразумението с Агенцията. Защо и как сините получават лиценз?
– Отговорът е елементарен – НАП не си изпълняват задълженията, футболният клуб от квартал „Подуяне“ отдавна е в неизпълнение на всякакви споразумения за разсрочване на дълговете. Когато си обезпечил дадено задължение и срокът на споразумението изтече, а ти не си изплатил задължението, не можеш да продължиш да обезпечаваш със същия актив, а и задължението става моментално изискуемо в пълния размер. НАП отдавна е трябвало да влезе и да си изиска сумите и тъй като клубът няма какво да предложи насреща, то е трябвало да започне производство по несъстоятелност. И това отдавна трябваше да се случи, защото известният като „отбор на всички власти“ няма никакво желание да плаща тези пари и е в будна кома. Циркът, който ни разиграват с милионите, които уж били събрали, са приказки за наивници. И не мога да разбера как интелигентни хора като Ивков и Станимир Стоилов се правят на учудени, че спонсорът на отбора бил искал да печели от сътрудничеството си с клуба. Те са вложили в него няколко милиона, а не са ги подарили. За тях това е бизнес и искат да им носи някакви дивиденти на определен етап. Не мога да разбера цялата наглост, когато обясняват как едва ли не този инвеститор не трябвало да им се бърка в управлението, а само да дава пари.
Те не видяха ли какъв договор са сключвали и се изненадват, че спонсорът има да получава пари. Да са чели! Никой не ги е карал насила да подписват, а сега надават страшен вой и се изкарват ощетени и жертви.
Преди 12 месеца от „Герена“ категорично застанаха зад Борислав Михайлов, а сега искат оставката му с обяснението, че бута футбола ни към дъното…
– Дълбоко в себе си смятам, че в декларациите срещу БФС има някаква задкулисна схема и силно ми напомня на една дебела сянка, която иска да изплува и да овладее процесите в този клуб, както бе до съвсем скоро. От друга страна, тяхната декларация е леко странна, защото си противоречат. Излиза, че в тези 16 години преди това или са лъгали обществеността, или са били заложник на други интереси и сега започнаха да го играят като радетели за честен футбол и свобода. Когато имаше реален шанс да променим ситуацията, единственото, което се изискваше от тях, бе да излязат публично и да застанат рамо до рамо с ЦСКА. В името на българския футбол. Те не го направиха, а ехидно се подхилкваха и обясняваха за 40-годишни приятелства и 25-годишни уискита. Съжалявам пак са втори. Дори и в това.
