Няма две мнения, че изминалата 2020 година е една от най-черните в историята на човечеството. Тя остави жесток отпечатък във всяка една сфера от живота. Разбира се, футболът не бе подминат. Той обаче се оказа и една от малкото утехи за хората, след като най-великата игра все пак бе подновена, а България бе една от първите страни, в които това се случи. Дали всичко бе само COVID-19, имаше ли и други неща, които се откроиха? „Мач Телеграф“ потърси мнението на бившия капитан и настоящ помощник треньор на Левски – Живко Миланов.
С какво футболно събитие ще запомните 2020 г.?
Титлата на Ливърпул, която бе толкова дълго чакана. Разбира се и победата ни над Лудогорец в турнира за Купата на България след драмата с дузпите.
Кои успяха да се отличат през годината?
Искам да отлича представянето на Арда. Отборът върви по възходяща линия. А също така и двама млади футболисти, които привлякоха вниманието върху себе си – Доминик Янков от Лудогорец и Светльо Ковачев в Кърджали.
Какво извън C0VID-19 се случи за вас?
Последният ми мач за Левски. И сега настръхвам, когато се връщам към онези мигове. Не мога да опиша какво означава за мен отношението, което показаха феновете. Как скандираха името ми. Няма по-велик момент за един футболист от този, в който получава оценката на хората за това, което е показал на терена.
Какво си пожелавате за 2021-ва?
Здраве и успехи. Освен това искам да дарим феновете на Левски с повече хубави моменти.
