Бившият защитник Мариус Уруков е част от един от най-великите отбори на ЦСКА от края на 80-те години, а впоследствие е основна част от тима на Славия, спечелил дубъл през 1996 година. Преди това играе за родния си Спартак Плевен. През лятото Уруков ще навърши 55 години. Той се съгласи да разкаже пред “Тема Спорт” за онези времена…
Г-н Уруков, сякаш останахте далеч от футбола…
– Зависи от какъв ъгъл го гледаме. Да, не се занимавам с футбол, но гледам, интересувам се. Преди няколко дни отидох на юношески мач и си дадох сметка защо не го бях правил дълго време. Мой приятел ме заведе да гледаме родените през 2010 година футболисти на ЦСКА и Левски. Разочаровах се. То бяха псувни, скандали между родителите… Грозна работа. Това не бива да се случва на детски мачове.
Шампион сте с ЦСКА и със Славия, като бяхте част от един велик отбор на армейците. Връщате ли се назад във времето?
– Повече ме връщат приятели, които все искат да им разказвам. Преди няколко дни един приятел пак ми казва: Кажи за Пената? И аз му казвам, че нямаше кой знае какви тактики и такива неща, но знаеше кого да пусне, какво да каже и се получаваха нещата. Него мога да го опиша с една дума – пич. Но тогава бяха други времена, други футболисти, различни нрави и ценностни системи.
Какво беше да сте в една съблекалня с Джеки, Трифон, Ицо, Любо, Емо… Ще спра да ги изброявам, защото от онзи отбор трябва да кажа повече от 11 футболисти…
– Невероятно е. Няма да забравя първия път, когато влязох в тази съблекалня. Трепереха ми краката. Имах чувството, че сънувам. Не можех да повярвам какво се случва и къде съм. На мен преди това целта ми беше да си играя в Плевен, да си взема един апартамент, а в един момент влизам и ставам част от отбор, в който бяха събрани огромни звезди, прекрасни играчи и невероятни характери. Бях ги гледал само по телевизията, а в следващия момент ставам част от големия ЦСКА.
Кой от тях бе с най-голямо влияние, с най-голяма харизма?
– Всички бяха лидери, но трима-четирима бяха с най-сериозно влияние и харизма и някак си повече поемаха отговорността. Ицо, Любо, Трифон (Бог да го прости)… Те бяха по-изявените, но на терена всеки си вършеше работата. Иво Киров и Коце Янчев не говореха много, но по време на мачове не се спираха. Иначе майтапите идваха от Трифон най-вече.
По онова време рядко се случваше да не върви играта на ЦСКА, но когато имаше такива моменти, някой повишаваше ли тон, как се надъхвахте?
– Да, наистина много рядко се случваше да има мачове, в които не ни върви играта. Особено на “Армията” в съблекалнята ловяхме басове с колко ще победим. Излизахме на терена и виждахме съперника, а те пребледнели и се затваряха отзад с надежда да паднат с колкото се може по-малко. Но след това ЦСКА започна да продава играчи. Първо Любо, а после Ицо, Емо, Трифон и нещата се промениха. Но сме имали и слаби мачове. Няма да забравя едно гостуване на Ботев Пд. Тогава мисля, че се казваха още Тракия. Преди него бяхме гостували в Марсилия в четвъртфинал реванш за КЕШ и излязохме малко отпуснати, а те като ни подкараха, и направо ни развинтиха. Направиха ни на щайги. Биха ни само 2:0, но такива случаи бяха много голяма рядкост. Никога не се е налагало да се повишава тон в съблекалнята. Ако е било необходимо Димитър Пенев да прави някакви корекции, обикновено казваше на Ицо на полувремето: “Ицо, можеш ли да ги биеш сам тези? Ако можеш, излизай и ги бий, а ние ще те чакаме на Панчарево”. С подобни думи успяваше да ни стресне. Той никога не се е карал. Държеше ни по-свободно. Началото на края на този велик отбор всъщност са мачовете с Олимпик Марсилия.
Вие бележите при загубата с 1:3 на реванша на “Велодром”. Какво помните от тези мачове?
– Помня ги сякаш бе вчера. Тогава любимец ми беше Крис Уодъл и в дните преди мача Димитър Пенев ни казва, че аз ще играя ляв бек, а пред мен ще е Петър Витанов – Патрика. И казва: хващате го тоя, подсигурявате се и ще го опазите, и ни остави да гледаме негови мачове, за да се запознаем с играта му. Гледахме, гледахме, но като излязохме на терена… Леле, той няма спиране. Направо ни развинти. Марсилия бяха страшно силен отбор. Спомням си на корнерите трябваше да скачам с един техен централен защитник – Карлос Мозер. И аз така го бутам, опитвам се да му преча, а той като ме блъсна в гърдите, и ми се зави свят. Голям защитник, бразилски национал. А освен него в Марсилия срещу нас играха още Папен, Франческоли, Созе, Уодъл, Тигана, Дешан… абе само големи звезди.
Когато им вкарвате на “Велодром”, в тази ситуация се стига до тежката контузия на техния вратар Юар…
– Да, този момент ми се е запечатал дълбоко в съзнанието. Аз имах късмет, че в последния момент копнах топката и скочих, защото в противен случай този техният десен бек Мюра щеше да подхване и мен и аз щях да пострадам. Извадих късмет, но той влезе брутално на вратаря и беше ужасна гледка, обърнах се на другата страна.
Преди няколко дни в тежка ситуация изпадна и друг вратар – Георги Петков, който пострада на мача между ЦСКА и Славия. Петков всъщност идва на “Овча купел”, когато вие още носите екипа на белите…
– Да, спомням си го много добре. Той бе много млад, но ми направи силно впечатление. Тогава покойният Кано Коцев имаше навика да ни събира по-опитните – мен, Стефан Колев, Владко Шаламанов, и ни питаше кой как се справя, на кого да заложи. По онова време вратар в Славия бе и Стойчо Драгов. И Кано ни попита кой от двамата вратари да пусне и аз му казах: “Пускай този малкия. Той е страшно перде”. Кано ме послуша, а Петков си захапа шанса и не го пусна повече. А след това така се стекоха нещата, че отиде в Левски, макар че бе от ЦСКА и там направи страхотна кариера. Но съдбата това му предопредели…
Участвате и в прословутия финал за купата между Славия и Левски, когато Томас Лафчис извади отбора на сините…
– Да. Говореше се, че Лафчис е щял да извади отбора дори при равен резултат. Бил си го е наумил и е било като част от войната, която водеха двете ръководства по онова време.
А кои титли и купи са ви по-ценни – тези с ЦСКА или тези със Славия?
– Всички. Макар че тези с ЦСКА са доста по-лесно спечелени, защото бяхме много, много силен отбор и в България побеждавахме с лекота.
Следите ли ЦСКА в момента? Вярвате ли, че червените имат шанс да детронират Лудогорец?
– Да, гледам мачовете, но си признавам, че не ми допада присъствието на много чужденци. Доста приятели треньори са ми казвали, че с българи не може да се гонят високи цели, но въпреки това не съм щастлив от този факт. ЦСКА трудно ще изпревари Лудогорец този сезон. А дано, ама надали…
А какво трябва да се промени, за да могат да се преследват високи цели с български футболисти?
– Да се върне системата от мое време. Футболът да бъде държавна политика. Да има спортни училища, интернати. Ние тогава тренирахме 2 пъти на ден по 2 часа, а сега с една тренировка от час и половина искаме да правим футболисти. Не става. А и от футболния съюз не правят нищо, за да се развиват младите играчи. На всичкото отгоре преди няколко дни взеха решение да позволят на още повече чужденци да бъдат картотекирани. Това убива българския футбол. И после се чудим защо нямаме национален отбор и добри футболисти. Ами тези футболисти са продукт на тази система и ние други нямаме. Дори си мисля, че те не искат да ги викат в националния отбор, за да не ги бият навсякъде и само да понасят негативите.
Предполагам следите случващото се около БФС…
– Не го правя много задълбочено. Причината е, че като цяло се отвратих от доста неща в българския футбол. Постоянно се говори – това е откраднато, онова е откраднато. Не знам доколко отговаря на истината, но щом се говори… И не е само това. Защо се отказах да продължа да се занимавам с треньорство? В България от треньорите зависят 20%, а останалите 80 се решават от президентите. Няма как да се съглася да ми казват кой да играе и прочие. За съжаление ние не се стремим да изграждаме млади таланти затова и нямаме резултати в тази посока. При нас цялата системата е сбъркана и трябва генерала промяна.
