Марио Дилчовски вкара единственото попадение при победата над Марица (Пловдив) с 1:0 в мач от 13 кръг на Втора лига. Ето какво каза футболистът пред официалния сайт на Струмска слава (Радомир) след срещата:
-Марио, постигнахте поредна победа у дома, което ви задържа в горната половина на класирането.
-Трупаме по-голям брой точки, за да сме по-спокойни през целия сезон. Искаме да играем без напрежение за бъдещето на отбора във Втора лига. Но според мен това някак си не стои но дневен ред, защото както мои съотборници, а и треньорът, са казвали – този тим има много, много по-голям потенциал. И ако не бяхме загубили точки в някои наглед по-лесни двубои, сега щяхме да сме още по-напред в класирането. Говоря за мачовете във Видин, в Балчик, с Литекс у дома и други.
-Струмска слава записа пети пореден двубой у дома без загуба (четири победи и едно равенство). Толкова ли е трудно за съперниците в Радомир?
-Ние играем по-сигурно и по-здраво у дома и това е причината съперниците трудно да взимат точки в Радомир. Радващо е, че понякога успяваме да вземем точки и навън, защото когато не загубиш като гост, а след това спечелиш у дома, влизаш в хубава положителна серия. Много е важно, ако не успеем да спечелим, поне да не загубим дадения двубой.
-Кое е важното за една такава поредица от положителни резултати?
-Много пъти вече се казва, че всички отбори във Втора лига са с изравнени възможности – всеки може да победи всеки и това не е клише, а е точно така. За мен най-важното, което липсва на отборите е, да имат постоянство и да го следват. А не да спечелиш два мача, а после да загубиш два и пак да си в опасната зона.
-Как протече мачът с Марица?
-Те имат много опитни футболисти, но ние наистина създадохме и пропуснахме доста положения. Както през първото, така е през второто полувреме. Тук е ролята на по-опитните футболисти в нашия отбор, да успокоят ситуацията в момент, в който не можем да открием резултата. Няма да се получат нещата с хаос, прибързване и безразборни атаки. Ако следваме указанията на треньора и играем така, както трябва, ще спечелим. Така стана и този път. Стивън Кирилов проби по крилото, центрира в наказателното поле, двама мои съотборници се разминаха с топката и аз я засякох на задната греда.
-Победата със сигурност дава спокойствие и с оглед дългата пауза, която предстои. Съвсем друго е настроението, когато се оттегляш на почивка след успех.
-Категорично е така. Ако си играл и след три дни имаш нов мач, бързо превключваш и се готвиш за него. Но ако си загубил и предстои по-дълга пауза, настроението е по-минорно, не се получават нещата.
-Какво искаш да постигнеш в най-близко бъдеще?
-Не обичам да гледам много напред във времето. Използвам престоя си в Струмска слава, за да трупам опит и мачове. Това е вторият ми престой и съм много доволен, защото наистина за един млад футболист най-важното са мачовете. Със сигурност искам да вдигна нивото още малко, да играя на още по-високо ниво – без, разбира се да обиждам по никакъв начин отбора на Струмска слава. Знам, че и изискванията ще бъдат по-високи към мен, но мисля, че съм готов да се справя.
-Много твои съотборници споделят, че вашият отбор има много сериозен потенциал, защото разполага с изключително добри футболисти.
-Понякога се дразня, когато казват, че Струмска слава не е постоянен отбор и че нямаме амбиции. Докато нещата въобще не са така. За базата и условията, с които разполагаме – както за тренировки, за възстановяване, а и добрите треньори, през годините Радомир се утвърди като константа. Останалите отбори винаги са се съобразявали с нас. Ние имаме постоянен и стабилен отбор, който е и трамплин за млади футболисти.
-На кои треньори до момента дължиш твоето футболно израстване?
-Разбира се, че всеки един футболист дължи развитието си, на своя труд, усърдна работа, дисциплина и т.н. Но аз смятам, че съм попадал на изключително добри треньори, сред които са Костадин Ангелов, Асен Букарев, Дани Пеев, Влади Димитров, Юри Васев и сега Анатоли Нанков. Има и още, като всеки от тях има някакъв принос към развитието ми.
-А треньорите в живота… Имам предвид семейството?
-Аз съм вярващ човек и семейството е много важна част от целия ми живот. Имам цялата им подкрепа, те винаги са до мен, заедно с по-малкия ми брат.
-Ти не си тренирал само футбол?!
-Не (смее се). Тренирах спортна гимнастика от 3-годишен, до към 11-12 години. Сами се досещате, че първоначално изборът не е бил мой, защото съм бил само на 3 годинки. Родителите ми са ме записали при Илия Янев. След това продължих при Иван Танкушев на Червено знаме. И всеки ден от Обеля до Червено знаме пътувах по час и половина с няколко транспорта, за да отида на тренировка. И понеже родителите ми страшно много държат на училището – след тренировки, се връщах у нас и сядах над уроците. Благодарен съм им, че не са ме оставили да си почивам или да ходя безцелно по улиците, а от малък са ме възпитали да се трудя.
-Как започна с футбола?
-Ритахме в училище в голямото междучасие на едно асфалтово игрище. Тогава ме видя Росен Стоянов – треньор, при когото се записах в школата Оскар ЕЛ. Така стартирах с футболните тренировки. След това се преместихме в школата на Витоша (Бистрица).
-Какво ти даде гимнастиката на футбола?
-Цялостното развитие на мускулатурата, но не само това. От гимнастиката съм се научил на сериозна дисциплина, на воля, на характер, но най вече смятам, че имам изградени морални качества, които са ми помагали и ще ми помагат в живота.
-А не си ли започнал доста късно за един футболист?
-Години по-късно наистина осъзнах, че колкото по-рано започнеш и изградиш футболни навици, е по-лесно, когато стигнеш до мъжкия футбол. Аз доста често си намирам пропуски в елементарни неща, за разлика от школованите футболисти, които са стартирали по-рано тренировки.
-За какво мечтаеш?
-Аз наистина вярвам, че няма невъзнаграден труд. Смело мечтая един ден да радвам семейството и близките ми, като играя футбол на високо ниво в чужбина.
-Да те върна на гимнастиката. Откога не си хващал халки или успоредка?
-Почти всеки ден съм с тях, тъй като съм голям фен на силовите тренировки. Ходя всеки ден на фитнес или на сауна, спазвам режим и искам да се развивам професионално, за да успея.
