-
От дни „синята“ част от България е на върха на футболното щастие. Станимир Стоилов и неговите момчета я зарадваха така, както никой не го беше правил от много-много години. Всъщност може би от онези златни времена, в които отново Мъри беше предводителят на Левски.
Огромната радост, в която са изпаднали всички, които обичат „сините“, не дойде просто защото беше спечелена една купа. Левски е вдигал много. Тази обаче беше най-чаканата в цялата клубна история. Станимир Стоилов и неговите играчи сложиха край на най-дългия и най-черния период без трофей на клуба. Направи го по възможно най-убедителния и безапелационен начин. Преобрази един полумъртъв отбор и загиващ клуб.
Клубът вече е живнал, но не и напълно оздравял, а отборът направо полетя. Или както се пее в една от любимите песни на феновете: „Опитват се с Левски да крачат, и крачат, но Левски лети“. Наистина този отбор е в небесата, откакто Станимир Стоилов го пое. А вероятно нито той, нито който и да е друг човек, освен най-непоправимите оптимисти, са вярвали, че Мъри ще успее за толкова кратко време да го преобрази. Отбор, който предизвикваше само иронични усмивки у съперниците си и на който почти всички се подиграваха. Направи най-успешната селекция в клуба от много дълго време насам, като от 6 новодошли през зимата, не сбърка с нито един. Имаше и нюх да усети, че Илиян Стефанов например, който беше резерва в Берое, може да бъде решаващ футболист в неговия състав. Превърна Левски от средняшки и полуизпадащ отбор, какъвто беше преди година, в такъв, който два пъти победи и надигра Лудогорец, а вече се научи да бие и ЦСКА-София в битка за трофей. Дори не му остави шанс да отправи и точен удар.
Така свърши и черната серия от мачове без победа над „червените“. А на този отбор, само преди 9 месеца 10-ият в класирането Арда му се подигра на „Герена“ и го би без напрежение с 2:0.
При Стоилов Левски заигра както му отива – шампионски, доминиращо, атакуващо и резултатите дойдоха. Публиката се върна и вече за втори мач билетите не стигнаха, за да влязат всички желаещи да гледат отбора. Ръководството, играчите, треньорите и привържениците не са били така единни от повече от десет години. Всъщност май от времената, когато пак Стоилов беше треньор. Този Левски е негово дело, колкото и да скромничи самият Мъри. Това, което той направи дотук, е историческо и напълно достатъчно, за да му се направи паметник на „Герена“. Много малко личности са получавали такова признание приживе, но Стоилов е от тези, които го заслужават.
Вторият най-голям „виновник“ за синьото възраждане всъщност не е един, а стотици хиляди. Става дума за привържениците. Те показаха как се обича един клуб, как се воюва за него, как трябва да му се помага, когато той беше тръгнал почти необратимо към бездната надолу. В един момент нямаше спонсор, нямаше и собственик. Тогава публиката влезе и в двете роли. И клубът оцеля най-вече заради нея.
Както казват всички ръководни фактори в Левски – този отбор е още в началото на пътя. Ако всички продължават да са толкова единни и да гледат в една посока, този път може да ги заведе много-много нависоко.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
Левски Завинаги!