Мъри: Вече няма страх в очите! У нас цари голяма неграмотност, ръководителите не могат да карат влак-стрела

0
Снимка: levski.bg
-
-

Треньорът на Левски Станимир Стоилов даде интервю за телевизия 7/8 за плановете на клуба, за целите и мечтите. Мъри говори в музея на стадион „Георги Аспарухов“ пред Иво Сиромахов, който е известен привърженик на сините.

Г-н Стоилов, намираме се в музея на Левски, който е голямо вдъхновение за всички, които обичат клуба. Дали днешните футболисти на сините си дават сметка, че се намират в такъв велик клуб, който е в трудно положение, но си остава със славна история?
– Смятам, че голяма част имат разбирането и яснотата в какъв клуб се намират, особено българските играчи и тези, които са от нашата школа. Може би чужденците по-бавно го разбират, но те са футболни и интелигентни хора, които преди да дойдат в клуба, търсят информация. Едва ли има футболист, който да не е запознат със славната история на Левски. Да, не е като ние по-старите левскари, които го знаем в детайли това, но можем да направим една добра традиция с привличането на новите играчи да ги представяме в музея. Това трябва да се случи, защото първо е нужно да си уважаваш историята, за да можеш да гледаш в настоящето. Не е маловажно, когато си футболист, треньор, ръководител или привърженик да не знаеш историята на клуба. Това те държи в тонус към задачите и амбициите, които имаш. Най-важното е работата, която вършиш.

Завръщате се в клуба след 13 години, като преди това записахте много успехи в България и европейските клубни турнири. Знаем, че в този период са ви търсили за завръщане, но чак сега решихте да го направите? Защо отказвахте през годините и чак сега приехте?
– Първо, през този период имаше условия, а другото е, че със Сираков бяхме несправедливо уволнени. Държах, когато г-н Батков бе собственик, да се върнем заедно, за да завършим проекта. След това се смениха няколко собственици и условията не ми харесваха. Първо, начинът, по който се провеждаха разговорите. Имах изострено чувство, когато ставаше въпрос за Левски. Не се развиваха по левскарски тези контакти. Имаше моменти, в които имах договори с други клубове и не можех да ги прекъсна, въпреки че през тези периоди не сме стигнали до крайност и да документираме финансовите условия. Имаше тогава един период, в който се коментираха сумите от около 60 000 евро като месечна заплата, които дори бяха казани на Общото събрание, че са ми били предлагани като заплата. Пак съм отказвал. Нямаше момент, в който Левски да беше готов да водим честна битка, която сме водили във всяко направление. Не смятам, че трябваше да се връщам на всяка цена, когато имаше много добро финансиране в клуба. Когато имаше реки от пари, много хора можеха да свършат работа. Сега се върнах, защото Левски бе на футболното и финансовото дъно. През годините се наслушах на глупави спекулации. Нормално е, защото сме си в нашата държава. Върнах се, когато Левски нямаше накъде и бе закотвен на дъното, и то в двете направления. През годините сме имали много добро финансово положение и лошо спортно-техническо и обратното. Ежедневно се срещам с много фенове и единственият въпрос сега е дали ще се спасим. Никой не пита, както преди, дали ще станем шампиони и ще вземем купата, дали ще участваме в евротурнирите, ще победим ли ЦСКА. Трябва да се даде някаква надежда на левскарите, за да тръгнем нагоре. Знам, че положението е тежко. Не искам да търся оправдание, а позитиви от работата. Мога да кажа само две неща – работа и честност.

През всичките години къде са били грешките в менажирането на Левски, след като минаха много играчи през „Герена“, а юноши бяха отпратени?
– Големите грешки бяха от това, че много хора дойдоха, за да кажат: „Ето, аз бях тук и исках да станем шампиони и да спечелим купата“. Второ, много треньори ги интересуваше само резултата. Третото, което е много важно – в България цари голяма футболна неграмотност. Хора говорят за футбол, а той не е такъв отдавна и е футболен бизнес. Никой не можа да направи такъв, а ние навремето направихме футболна империя, оставяйки 30 милиона през 2008 година. Тогава заработихме около 55 милиона лева. Спечели се от продажби и посещаемост на мачовете. Никъде го няма това да идва някой и да дава пари, за да кара влака. Вече има влак-стрела, а старият локомотив трудно се кара. Не могат нашите ръководители да го карат. Тяхната работа бе да се качат и най-добрите специалисти да се возят във вагон-ресторанта, да си пият виното и да гледат спокойно развитието. Всеки искаше да успее и да каже в този момент: „Аз съм най-великият“. Затова се и залиташе в безумно количество футболисти. Може би известно време след престоя на „Герена“ играха добре. Но не може селекцията в един отбор през годината да е над 15 играчи. В един състав играят 11, а си взел още толкова резерви. Безумия. Не е имало и собственик да попита за това. В един момент тези заигравки бяха да се постигне бърз резултат, а Левски трябва да има план. Във всеки клуб трябва да е така и трябва да използваме масата левскари да бъдат съпричастни, защото винаги се е управлявал лесно, когато разсъждаваш по левскарски, а не по лични интереси.

Предполагам, че усещате, откакто сте отново треньор в Левски, подкрепата на публиката и такава от играчите? Каква е рецептата за това?
– В случая думата мотивация ми е странна, защото не може да си футболист на Левски и да трябва да те мотивира някой. Всеки левскар иска да вземе фланелката и да играе. Най-вече са изискванията към играчите от треньорите и ръководителите. Те са най-малко виновни, защото това трябва да се търси в треньорите. Думата мотивация не трябва да я има в Левски, защото хората без въздух не могат да живеят. Това искаме. Необходимо е и да вдигнем малко оборотите на играта, чисто футболната динамика, футболистите се стараят на максимум. Те са в много тежко положение, защото получиха хиляди футболни шамари и искат да спечелят. Лошо е да живееш с постоянните неуспехи. Не могат да отговорят на привържениците като резултати, но феновете виждат желанието им. Моята лична амбиция е докъм осем месеца отборът да отговаря на това.

Кога Левски ще може да си стъпи на краката?
– Иска ми се да вярвам, че сега няма да треперим. Да, ще има двубои, в които ще играем добре и ще губим, но вече сме го изчистили това да няма страх в очите. Първото важно нещо е да структурираме клуба с хиляди намаления на бюджети. Един човек да върши една-две работи, за да се спасим финансово, след което да говорим за спорно-технически неща. Неминуемо спортно-технически с много работа ще свършим нещата. Вторият начин е да се подобрим финансово, за да сме конкурентно способни с другите. Не съм поставял финансови условия и да искам скъпи футболисти. Просто трябва да се подобрим с тези играчи.

Левски може ли да мечтае за евротурнирите, или е твърде рано?
– В личните ми амбиции искам да го видим през следващата година, дали през купа, или седмото място. Докъде ще стигнем, не знам. Искам работа и хората ще оценят какво си направил.

Какви са вашите мечти?
– Надявам се Левски да е конкурентно способен на всички лидери в първенството, ако се класира за евротурнирите. Там да покажем някакво присъствие и да трупаме точки. Трябва да се оправим финансово и Левски да е там, където му е мястото.

loading...