Главният машинист. Ето това е ролята на Станимир Стоилов при втория му престой в Левски. Както самият той отбеляза нееднократно, една от задачите му е да понамали, откъдето може, бюджета на клуба. Или със съкращение на персонал, или, да речем, с връщането на таксите в школата, или с някакви други решения, но е ясно, че Мъри не е само старши треньор и преди неговото връщане на „Герена“ такива действия, които не касаят спортната част, не бяха предприемани от друг треньор. Нека отново да припомним, че силните хора на „Герена“ са новите спонсори, но вече отчетливо се вижда, че влакът се управлява от Станимир Стоилов.
Публиката на Левски усеща тази новост в клуба и лека-полека взе да се завръща по трибуните. И друг път е имало 7 хиляди на мач с Лудогорец, даже и повече, но раздвижването в последния месец е основно заради машиниста и то, въпреки че сините са на 11-о място и въпреки че като цяло имат доста посредствен отбор.
На всеки е ясно, че в Левски преобладават слабите и силно лимитираните футболисти, но машинистът Стоилов казва: Това са ни хората и с тях ще работим. Няма спор – и сини, и червени, и всякакви отбелязват, че треньорската работа на „Герена“ вече си личи. Машинистът обаче признава, че на този етап на отбора му липсва резултатът. Да, резултат 2:4 от Лудогорец е продължение на въпросната липса. Обаче Станимир Стоилов по възможно най-добрия начин гъделичка публиката и прави така, че всеки следващ мач повече фенове на сините да отидат на стадиона. При друг треньор и същите обстоятелства Левски може би щеше да играе крив, или нека да го кажем в стилистиката на Мъри – неправилен футбол. А предпоставки – колкото щеш. Лудогорец бе в недобро психологическо състояние заради загубата от Звезда и последвалата раздяла с треньора Дамбраускас и се очакваше ефектът от тази раздяла малко или много да поотпусне футболистите. И това, което други треньори на Левски биха направили, е да започнат тихо, кротко, прибрано, с дълги изритани топки напред, пък там каквото стане. И Лудогорец да поведе възможно най-късно, или, ако може, изобщо да не повежда.
Машинистът Стоилов обаче реши да качи публиката на стадиона и тези пред телевизорите на влакче на ужасите. Тези, които обаче са се колебали дали да отидат до „Герена“, или да опънат краката на дивана у дома, трябва да съжаляват. Защото това на стадиона си беше влакче на ужасите. Машинистът край тъчлинията може би бе решил да достави вулкан от емоции на феновете. Което включваше приличен домакински натиск, състоящ се в плавни настъпателни действия към вратата на Лудогорец с много хладнокръвие в разиграванията и с рязко вдигане на оборотите в последната третина на терена. И между тези опити гостите два пъти стигнаха до по-чисти ситуации за гол, но без резултат. Вместо Стоилов да поприбере своите, защото гостите дадоха знак – ама вие май забравяте кои сме ние, той им каза да опитват още от същото и така „Герена“ избухна при гола на Цонев във вратата на Кахлина. Това не беше обикновено избухване като след всеки гол, пък бил той и във вратата на Лудогорец. Това беше избухване на гол за отбор, който допреди месец не знаеше къде се намира, а сега води играта срещу хегемона и вкарва не случаен, а изработен гол. Минутите до това попадение затвърдиха тезата, че това е някакъв нов, преобразен Левски, който със същите футболисти, вече целенасочено се надиграва с Лудогорец, който също си е с познатите футболисти.
И след това за нула време публиката на „Герена“ се убеди, че Стоилов не е фокусник и ако умее да променя един отбор, това ще стане бавно и ще минава през серия от грешки, включително и еднакви. Лудогорец изравни с гол, който бе подобен на изравнителния гол във вратата на сините от ЦСКА-София наскоро. После класически втори гол от съблекалнята след почивката и това ако бе в минали години, част от публиката може би щеше да си тръгне. Сега обаче запалянковците на Левски останаха и видяха едни двайсетина минути, при които сините заградиха зелените и с обходни действия стигнаха до втория гол от дузпа. И тази радост не бе като след обикновена дузпа. Тук ставаше въпрос за надиграване. И „Герена“ стана лунапарк, с влакчето на ужасите, с факли, димки, хореографии, фенерчета. Истинско футболно парти!
И после стана тя каквато стана и, общо взето, закономерно по-здравите, по-можещите и по-скъпите играчи на Лудогорец си взеха мача с два бързи гола. А после казват, че парите не играели на терена.
Желю Станков/ „Тема спорт“
Я се скрий бе Жалко