-
Левски ще трябва да се оправя сам. Под това мото минаха дните преди мача с Пирин, за който бе ясно, че ще е без публика, което означаваше липса на приходи от билети и липса на подкрепа за отбора. От клуба се оплакват, че всеки лев им е важен, а от отбора се оплакват, че всяка запълнена седалка е от огромно значение, защото този ненаучен тим има нужда от песни и скандирания, а и от факли, но в границите на разумното.
Както се вижда обаче, нищо не е така, както им се иска на хората от „Герена“. Виртуалните билети май не достигнаха и на една трета от нивото на продажбите при пандемията миналата година, когато имаше случаи на над 15 хиляди пласирани пропуска от типа закрити врата. Подновената членска кампания също ще се размине с прогнозите на клуба. И се оказва, че в крайна сметка Левски трябва да си изкара парите сам. Тоест, сините трябва да имат отбор, който да предизвика запалянковците да се активизират и като посещение на стадиона, и като дарения. Това е истината и присъствието на Станимир Стоилов на треньорската скамейка като че ли още не може да бъде оценено подобаващо. Защото именно той е човекът, на когото вярват феновете.
Живеем в наистина интересни сини времена. Ето, Левски би с 3:0 Пирин и привържениците изглежда не знаят дали да се радват, или още да стоят със свити сърца. Тимът на Стоилов категорично е отлепил ютията, но все още не трябва да получава по-генерални въпроси. Но хората питат – ама накъде сме тръгнали, ама как ще стане работата. Пък самият Мъри видимо още сам не може да се изкефи на собствената си треньорска работа. Всички казват – ама ние отново играем футбол, отново си подаваме топката, отново правим доста положения, вече сме подредени. Малцина обаче си дават сметка, че или Стоилов трябва да направи чудеса с лимитирания си потенциал, или да направи чудеса, като подмени половината титуляри с евтини, но научени футболисти.
Искате примери? Вижте братя Цоневи. Слагаме ги под един знаменател, защото те си вървят комплект, заедно напускат Левски, заедно се връщат, заедно се контузват и заедно се възстановяват и горе-долу по едно време са готови за игра. Срещу Пирин в 22-ата минута на единия Цонев му взеха топката, той падна и взе да се превива, чакайки съдийски сигнал. И понеже такъв не последва, Цоневия стана и си продължи. Треньорът може би щеше да го смени веднага, ако това не би се коментирало после цяла седмица. След 15-ина минути Цоневия при опции за голов пас реши сам да шутира. Да повторим прогнозата си, че напролет братя Цоневи няма са титуляри, ако не променят коренно поведението си на терена.
Друг трудно обработваем герой е Здравко Димитров. Дава му Цоневия пас, вярно че с една секунда закъснял, Здравко отново прави едно излишно докосване, а през това време му блокираха кръстовището без протест. Кога ще стана тая – Здравко Димитров да започне да мисли по-бързо и да взема решения с една секунда по-бързо от досега?! Махленска работа.
Няма как да минем без лъжичка катран, а и Стоилов си каза, че няма нужда от розови сънища. През първото полувреме с Пирин трудно се навлизаше в ритъм, липсваше динамика, имаше опити на сините да държат темпо, но играта бе накъсвана и бе мъка за гледане.
Не стана двуостър и приятен мач, може би и защото Пирин бяха прекалено респектирани, явно гостите бяха дошли за равен. Но при тях е трудно да се правят такива изводи, защото неумението да атакуват се слива с намерението предимно да се отбраняват. То е лесно да им кажеш – ама защо не водите играта. То не е ясно дали при този треньор се водят правилни упражнения по изграждане на постепенни атаки? Съмняваме се. Също се съмняваме, че и Уорън Фийни ще ги научи да го правят. Пирин нямали пари, как можели да се мерят другите, казва онзи ден северноирландският мениджър. Хм, този човек нещо се е объркал и смята, че ние следим българския футбол едва от това лято и на него се пада честта да ни отвори очите за някои неща. При този ненаучен и млад отбор със скорошен треньор на Левски да инкасираш три безответни гола и още доста удари, без да изпотиш отсрещния вратар, това в никакъв случай не подхожда на Пирин с толкова опитни и знаещи футболисти. В Благоевград трябва спешно да потърсят някого с доста различна треньорска работа. В Левски го направиха, макар и твърде късно, но сега вече феновете гледат по друг начин на отбора си.
Желю Станков/ „Тема спорт“
