Едно от най-готините неща на журналистиката е да можеш да говориш с хора, които горят в работата си. Които я вършат със страст. Точно такъв е Станимир Стоилов. Да се коментира визитката му е излишно. Както мнозина твърдят, това е може би единственият човек в България, който може да свали правителството с един призив. Връщайки се по темата със страстта – интервюто със Стоилов в офисите на Левски не преминава просто в равен и спокоен тон. Той е разпален, екипът му отеснява, когато започне да говори по най-наболелите теми на „Герена“. А подобен разговор си струва да се прочете. Вижте какво сподели Стоилов пред „Тема спорт“
Г-н Стоилов, връщам ви малко назад, към есента на миналата година. Колко души ви казаха, че сте луд да се върнете в българския футбол и Левски в тази ситуация?
– По-важното беше, че много от привърженици на клуба успяха да ме убедят да се срещна с тях. Желанието им беше да спасим Левски. Не обърнах никакво внимание на хората, които ме убеждаваха, че е лудост да се върна точно сега, а не през всичките тези години, в които клубът беше с много сериозни финансови възможности. Но така го почувствах, Левски трябваше да бъде спасен. А когато взема решение, никой няма как да ми повлияе да го променя.
Бяхте и на път да напуснете след победата над Лудогорец за купата в Разград. Какво се случи тогава?
– Бях афектиран, имаше провокации от страна на футболистите на домакините, неточни съдийски отсъждания. Беше ми се насъбрало много напрежение. Имаше неща в управлението на клуба, които не ми харесваха и нещата просто ескалираха. Но на следващия ден размислих. Просто нямаше как да предам доверието на милионите привърженици, които виждаха надежда в нашия екип, в нашата работа.
Казвате го за втори път – че е имало неща, които не са ви харесвали в управлението. Бихте ли изпаднали в подробности?
– Казал съм го на хората, на които трябваше. Имаше неща в управлението, които не съвпадаха с моите виждания. А аз нямам никакъв проблем – ако видя, че нещата не се случват по начина, по който си ги представям, ставам и мога да ходя спокойно по улиците на София и да гледам хората в очите или ставам рибар. Основното нещо, заради което се захванах с Левски през есента, беше клубът да бъде спасен. По-важна цел от тази няма. И когато видя, че Левски е спасен, ставам редови фен. През годините много хора са си давали парите, но управлението не е било правилно.
Г-н Стоилов, в няколко ваши интервюта казвате послания, които обаче трябва да се четат между редовете. По-голямата част от тях са насочени не към феновете, към кого са насочени?
– Има една особена група съветници, които гравитират около клуба. Преди са гравитирали около собствениците, опитват се да дават мнение, появяват се по медиите. Когато масата на Левски е отрупана, обичат да се присламчват към нея.
Има ли сега такива съветници в клуба?
– В моето обкръжение не. Не допускам такива. На масата на Левски, според мен, трябва да има двама-трима души, така разбирам нещата. Когато много хора са на масата, резултатите започват да страдат. И в последните години резултатите говорят сами за себе си.
Говорите всеки път за честност и почтеност. На всяка пресконференция, във всяко интервю. Защо акцентирате толкова на това?
– Честност, почтеност и труд. Защото това е, което мога да обещая.
Според мен го казвате, защото тези две понятия са изям губили значението си на „Герена“. Така ли е?
– Да, така е! През годините имаше доста фалшиви послания и обещания и резултатите в последните 13 години ги знаете. Футболният Господ гледа и наказва. Това казах на Иво Ивков преди един от мачовете. И загубихме от Лудогорец с гол в 90-ата минута. Не съм се отказал от битката си да излезе цялата истина за Левски, за управлението на клуба, за причините, довели го до това състояние.
Вярвате ли, че това ще бъде доведено докрай?
– Смятам, че да. Дължим го на синята общественост. Тук пак опираме до честността и почтеността. И не е далеч времето, в което истината ще излезе наяве.
Има ли хора в клуба, които да се притесняват от тази информация?
– Това само времето ще покаже, ще видим. Нека всеки си спомни какво е правил.
Обяви ли Левски независимостта си на 15 май, както написа колегата Желю Станков?
– За мен по-важното нещо се случи на 4 май със създаването на сдружението „Левски на левскарите“. Това е много по-силната заявка. След 24 май смятам, че всички трябва да станем редови членове с платен членски внос.
Казахте, че не обещавате надграждане – защо?
– Защото надграждане за мен означава да станем много по-силни. Означава да изградим един доминиращ стил на игра, който не се променя независимо от съперника. Да, сега цяла България е във възторг от играта, получаваме похвали. Но това все още е далеч от моите представи. Да, играем добре, но все още имаме колебания в определени срещи, в определени моменти. А аз искам постоянство. Надграждане означава да играем по-постоянно доминиращия футбол и да сме много пo-стабилни финансово, а в момента на дневен ред е спасяването на клуба.
Заговори се обаче за интерес от сръбския милиардер Драган Солак. Доколко са верни?
– Към Левски има интерес от най-различни компании за сътрудничество, предвид фенското присъствие на мачовете ни и естествено подобрените резултати на терена. Подкрепа имаме от две компании, които помагат. Всичко останало са приказки. Когато нещо стане официално, ще го обявим. Не съм по обещанията, не съм политикът със сладките приказки за розово бъдеще.
Има ли опасност Левски да не играе в евротурнирите заради дългове?
– Според уверенията на Иво Ивков – не. Да ви кажа честно, иска ми се да играем още от първия кръг, а не от втория, защото така можем да натрупаме коефициент, победи за самочувствие. А и пари, които са ни жизненоважни в момента.
Гледайки пo-общата картина в българския футбол – виждате ли някаква промяна?
– Много минимална. Изключвам Лудогорец, където се инвестират пари и резултатите от това са налице. Всички останали, не искам да обидя някого, може и да пропускам някой клуб, но вървят просто по течението. Ден да мине, друг да дойде.
В деня, в който вие щяхте да напуснете Левски, Стойчо Младенов вече си беше тръгнал от ЦСКА. Как видяхте ситуацията около него?
– Не ми е работа да коментирам проблемите на друг отбор. Те си имат ръководство, трябва сами да намерят решенията. Години наред се обвиняват собствениците на клубовете, че са виновни за състоянието на отборите. Но много по-виновните сме ние, които се примиряваме с ролята на слуги. Този слугинаж е изключително вреден. Ние сме им дали основание да сме в тази позиция – заради грешни решения и т.н. Години наред треньорите се прегъват, напасват, нагаждат по волята на собствениците и резултатът е видим. Съгласни сме да нарушаваме принципите си само и само да се задържим на работа 1-2-3 месеца. Но предавайки принципите си, страда отборът. Аз никога не съм се съгласявал с мнение на собственик, ако съм смятал, че е грешно и ще навреди на клуба. И във връзка с въпроса ви ще кажа – със собственика на ЦСКА съм работил и съм го правил добре, без да предавам принципите си. И без проблеми.
В крайна сметка обаче това уважение произтича и от това доколко треньорът може да управлява цялостния процес в клуба. Защото на приказки всеки говори за английския модел мениджъра, но малцина имат капацитета да го направят. Просто тази работа не опира само до воденето ма мачовете.
– Да, аз са занимавам с токова непривични неща, че сигурно някой ще си каже: „Този защо не си гледа отбора, ами се занимава с това и това“. Но нямам доверие за много неща и предпочитам да си ги правя сам. А и смятам, че с работата си съм доказал, че мога.
Годините в Казахстан как ви промениха?
– Когато отидохме в Казахстан, този отбор не беше печелил титли, купи. Успяхме да изградим една чудесна организация. Достигна се до групи на Шампионска лига, на Лига Европа. Страхотни резултати, много хубави години. В това време имахме невероятната подкрепа на президента на клуба. А това беше от огромно значение. И ако успехите на Левски, ЦСКА или Лудогорец в България са нещо голямо, тези в Астана могат да се умножат по 1000.
