Станислав Маламов ще се запомни в ЦСКА с победния гол във финала за купата срещу Монтана (1:0) през 2016-а. А преди това в полуфиналите с Берое изнесе много силни мачове. Тогава червените като тим от Трета лига триумфираха в сблъсъка на „Васил Левски“. За спомените и предстоящия финал на ЦСКА-София срещу Арда, „Тема Спорт“ потърси крилото.
Станиславе, какво се случва с теб към днешна дата? За последно бе на проби в Ботев Пловдив, но нещата не се получиха. Да не спираш с футбола?
– През зимата бях в Ботев Пловдив, но нещата не станаха. Треньорът Валентич ми каза право в очите, че не става въпрос за качества, а че ще разчита на неговите футболисти, които ги докара. Сподели ми, че ще иска да залага повече на чужденци. След това имах няколко оферти от други отбори, но не ме удовлетвориха. Все пак вече съм на години (б.р. – 31), а и с жена ми чакаме дете и гледам да подбирам нещата. Не се хвърлям на първото. Ще изчакам да видя сега през лятото какво ще излезе. Не съм приключил с футбола, има време. Искам да съм покрай семейството в родния ми Стамболийски, не ми се пътува надалеч.
На ЦСКА му предстои финал за купата с Арда, а ти си този, който донесе последния трофей през 2016-а в мача с Монтана. Дойде ли време за нов триумф на червените?
– ЦСКА има всички предпоставки да вземе купата. Ръководството направи много силен ход, че върна Любо Пенев. Това даде резултат – отстраниха Лудогорец на полуфиналите, и то по категоричен начин. Надиграха ги. Публиката, която стана ясно, че ще е повече, е другото голямо предимство на ЦСКА. А знаем за какво става въпрос по отношение на феновете на ЦСКА.
Връщаш ли се често към периода си на „Армията“ и финала през 2016-а?
– Може да се каже, че постоянно се връщам към този момент. Той е много специален и сладък. Бяхме само български играчи и се състезавахме във В група. Създадохме един много голям колектив, бяхме като семейство. Това са доста мили моменти за мен. Винаги ми е много приятно да затварям очи и да се връщам към тях.
Преди година ЦСКА пак игра финал, но го загуби злощастно от Локо Пловдив след дузпи…
– Значи сега съдбата има да си връща на ЦСКА. Пак казвам, за мен най-силният коз на ЦСКА в момента е Любо Пенев. Може би и с помощта на публиката ще вземат купата, но Арда не бива да се подценява. Те играят много приятен футбол. Подобно на нас през 2016-а са предимно с българи. Аз лично харесвам треньора им Николай Киров. И Ботев Пловдив под негово ръководство играеше красив футбол, и сега е така. В първенството се представиха също много добре, финалът ще е много изравнен. Който подходи по-сериозно към двубоя, ще го спечели.
Ще има ли тактическо надлъгване между двамата специалисти, или отборите им се познават много добре?
– В един финал няма фаворити. Който е пo-мобилизиран и има малко повече късмет, ще триумфира. Така беше и при нас през 2016-а. Тогава на полуфиналите с Берое ги надиграхме по-категорично, отколкото после във финала Монтана, където, въпреки че бяхме от Трета лига, влязохме като фаворит в сблъсъка. Срещу Монтана ни беше по-трудно, отколкото срещу Берое. Все пак е един мач, напрежението е по-голямо. Очакванията бяха, че едва ли не ще спечелим с категоричен резултат финала, но не се получи. Мачът беше на кантар и бихме само с 1:0.
През призмата на времето смяташ ли, че наистина победата във финала бе таванът за онзи състав на ЦСКА, или можеше да се заложи на голяма част от него и в елита?
– Сигурно съм малко пристрастен, но може би трябваше да ни се даде повече шанс и време. Имаше инерция в отбора и тя ни даваше самочувствие. Но така са преценили в ръководството. Няма за какво да се сърдим. Дадоха ни шанс да играем в ЦСКА и да запишем имената си в историята. Мисля, че го сграбчихме и каквото се изискваше от нас, го направихме.
