-
Един от най-кризисните периоди в историята на ПФК Славия е средата на 90-те години на миналия век. Тогава белият клуб вече е на ръба на оцеляването. В управата са се сменили няколко президенти – Божидар Григоров, Петьо Дончев, Валентин Моллов. Проблемите обаче се натрупват, а не се решават. При Моллов дори се формира и дълг към едноименната банка в размер на 250 хиляди долара, който е потърсен след години.
В началото на 1995 година положението изглежда отчайващо. Отборът е пред разпадане.
“Когато “Славия” загиваше на полусезона през 1995 г. първият човек, който подаде ръка на клуба, беше Венци Стефанов. Тогава нямахме пари да отидем на лагер, нямахме и средства да изплатим премиите. Още същата година отборът ни стана трети и се класирахме за евротурнирите, а на следващата година взехме и шампионската титла”, коментира покойният треньор Стоян Коцев след време.
Всъщност управлението се поема от групировката СИК, която по това време набира солидна скорост и става един солидните икономически фактори у нас. Босът на СИК е Младен Михалев-Маджо, който става и собственик и президент на Славия.
До края на сезон 1994/95 година той налива 400 хиляди долара в клуба и закрепва положението. Славия разполага с нелош отбор и дори взема бронз.
През следващата година бюджетът вече е около 1,5 милиона долара, които са достатъчни за шампионска титла и купа на България. Тогава това са много пари. Икономическата ситуация в страната е тежка, средната заплата е около 70-80 долара, а левът постоянно девалвира. Славия и бялата общност ликуват. Започва периодът на СИК, като групировката и сега е собственик на дружеството, а Венци Стефанов управлява оперативно вече повече от близо 23 години.
