ЦСКА-София срещу ЦСКА 1948 – епизод 6. Колкото и сезони да минават този мач си остава един горчив двубой за „армейската“ общност. И на фона на всички стрели, заяждания и подмятания между двата лагера в навечерието на срещата, които се превръщат в сеир за недоброжелателите на клуба от „Армията“, на фона на цялото настървение между Борисовата градина и оста Царско село-Бистрица, надали има цесекар, който вътрешно всъщност да не изпитва горчивина от наличието на този сблъсък в елита. Като тук дори вече не говорим за това кой има право да се счита за наследник и правоприемник на старото дружество – изборът на 99% от феновете е ясен, както и в чия посока отиде емблемата срещу 8 милиона лева.
Преминаването отвъд барикадата на Любо Пенев и Стойчо Младенов, последните двама българи-треньори на ЦСКА-София, обаче наля вода в мелницата на ЦСКА 1948. И постепенно отново отвори темата за лоялността, предателството, покупко-продажбата на вярност. Двама мастодонти в „армейската“ история показаха колко са разочаровани от отношението на босовете в Борисовата градина към тях и забиха нож в сърцето на „Червена България“. Особено болезнен беше ходът на Екзекутора на Ливърпул, който зае казионен ръководен пост. Стойчо обяви, че иска да види единен ЦСКА преди да си отиде от този свят, но не поясни как решението му да стане оперативен директор ще помогне за целта. Ответната реакция на феновете със затрупаната с жълти стотинки звезда на Младенов на Алеята на славата на „Армията“ беше закономерна. Беше и донякъде очаквана, защото хората наистина ги заболя.
Днес Екзекутора едва ли ще дойде на стадиона, но Любо Пенев със сигурност ще е на пистата край тъча. И тук е моментът на „червената“ публика да прояви благородство към своите кумири от детството. Ел Голеадор сам призна, че феновете винаги са заставали зад него и са го подкрепяли, затова хули и ругатни към него са малко вероятни довечера.
Всъщност – други „армейски“ легенди като Спас Джевизов и Ради Здравков също не са били обиждани от агитката. Не е тайна пък, че треньорът на дубъла на ЦСКА 1948 Вальо Илиев, бе записал сина си да тренира на „Армията“.
Затова нужда от някакви вербални „ексцесии“ от трибуните срещу емблематични играчи на клуба довечера просто няма. Още повече, че на днешната дата преди 13 години си отиде незабравимият Нако Чакмаков, първият капитан на ЦСКА, вдигнал първата титла през 1948 г. Случайност, а може би не. Но историята помни и не може да се промени. ЦСКА е един и дори идеята за единство все още да е далеч от реализация, то разумът би било добре да надделее, а трибуните просто да покажат кой е истинският армейски клуб за тях.
Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“
