Победата на ЦСКА-София над Осиек с 1:0 в четвъртък вече беше сравнително лесно предвидима. Това е като запазен специалитет на Люпко Петрович. И ако на Нестор Ел Маестро 1:0 му беше любимият резултат, но не го постигаше толкова често, то Майстор Люпко май може да го предложи на публиката по всяко време, с всеки отбор и може би срещу повечето съперници.
Не е новина, че
Петрович успя
Той каза, че има опит с отбори в криза, обеща, че ще извади тима от дупката с победи и го направи, без да се налага някой да го пита на каква цена. Сърбинът пое на практика обезверен отбор и правилно прецени, че няма смисъл да се прави на интересен и да се надиграва с отбор, който в момента очевидно е в по-добра форма. Затова и измъкна абсолютния максимум. За което трябва да благодари и на късмета, който обикновено предпочита умните и смелите.
Ако трябва да бъдем честни, Люпко Петрович
беше излязъл
за 0:0 в този мач
„Червените“ така и не създадоха положение от игра или дори от контраатака, а фамозният гол на Евандро бе истински бонус, целувка отгоре. Майсторът е взимал и по-трудни мачове, лъгал е и далеч по-добри отбори, вероятно е разорявал малки букмейкъри.
Люпко е несравним в това да нареди отбора си зад линията на топката, да превърне дори тежки тарани в опорни защитници, да успее да убеди футболистите да играят като отбор. И те му вярват, защото той има обаянието и харизмата да говори с хората и да ги накара
да направят дори
неща, в които
не вярват
Люпко Петрович обаче трябва да извади и друг фокус от ръкава си след няколко дни в Хърватия. Със същия номер няма да мине и той най-добре знае това. От Осиек вероятно ще очакват ЦСКА-София да играе точно по същия начин и ще разработват варианти за пробиване на сгъстена защита, за ефективно използване на статичните положения, за тактика за подлъгване на съперника да излезе по-напред. „Червените“ обаче имат футболисти, които могат да играят и по съвсем различен начин. Имат хора, които могат да задържат топката, като Тиаго Родригес, Диего Фабрини или Рубен Пинто, имат и по-директни нападатели в лицето на Тони Уот, бързо крило е Вив Соломон-Отабор, а Греъм Кери и засега пренебрегваният Денис Давидов са техничари. Това предполага, че ЦСКА-София отново може да смени схемата и да притежава по-дълго топката, да разиграва,
да не оставя
инициативата
на Осиек
Защото никой, дори най-добрите отбори, не могат да се защитават цял мач и да излязат „сухи“ с подобно поведение.
Не трябва да се забравя, че тази победа бе и за самочувствие. Това беше особено ценно за отбор, прогризван от съмнения и колебания, чието начало на сезона наистина се превърна в кошмар. Това обяснява как иначе можещи и знаещи футболисти изглеждат нелепо на терена в някои мачове и не знаят в каква посока да тръгнат. Успехът над Осиек, въпреки че съперникът игра по-организирано и можещо, ще обърне тенденцията. Той вдъхна кураж при „червените“, а съмненията вече се прокрадват в хърватския лагер, където вероятно се питат къде сгрешиха, че си тръгнаха с наведени глави, без да са надиграни.
Люпко Петрович често измъква максимума от отборите си. Не винаги, защото не е вълшебник, а и монетата понякога се обръща и тогава няма много какво да се направи. Ако отново успее да изненада хърватите обаче с тактика и игра, вече ще е взел преднина и на практика спечелил мача. И точно това се иска от него.
