Лудогорец винаги е напред с поне половин секунда! Нито съперникът, нито съдията щяха да позволят Левски да победи

Споровете как да се доиграе първенството бяха излишни. Дори и да нямаше плейофна фаза, дори и да се бяха играли пълните 10, вместо насрочени 5 кръга след редовния сезон, щеше да си е все тая. Силният Лудогорец си е силен Лудогорец, а останалите са си останалите. Първият от групата на останалите Левски се напъна колкото можа, но пак същото нищо.

В началото на пандемията, когато прогнозите кога ще се завърне и как точно ще изглежда тази игра, бяха лековати и повърхностни, дори нямахме идея дали някои клубове ще продължат да съществуват и дали системата няма да се срути напълно. Е, само за 90 минути на „Герена“ всички притеснения се оказаха излишни и набързо забравихме опасенията си, че ще трябва да минат години, за да се върнем на нивата от преди началото на кризата с коронавируса.

На терена имаше един елемент, който още в 6-7-ата минута предизвика освирквания и псувни. При първото грешно отсъдено единоборство в половината на Лудогорец, съдията Николай Йорданов вече бе грабнат от публиката. Пандемията отшумява, но съдията Йорданов си е със статут на коронавирус. Фаулове, картони – почти всичко му бе наобратно. За автогола във вратата на Левски и дузпата за ръката на Терзиев може да се спори, но за другите неща Николай Йорданов показа, че колкото и пандемии и извънредния положения да минат, съдийството ни няма да се оправи и абонаментите към Разград не са изгубили давност.

Левски нямаше как спечели мача в петък вечер, защото нито съперникът, нито съдията щяха да позволят. А и нека си го кажем – Левски е далеч от това да има отбор, който в един мач да надиграе и победи Лудогорец. Да не говорим за 4 мача на сезон. Максимумът, което вторият в класирането можеше да извади срещу първия, го видяхме в едно полувреме. Сините наистина стартираха мача сякаш в миниподготовката преди подновяването на шампионата са наблегнали на някои нови неща в офанзивен план. Или пък гостите подходиха прекалено предпазливо, сякаш са се опасявали дали през двата месеца принудителна пауза Петър Хубчев не е преобразил изцяло играта на отбора си. Особено в първите 15 минути си личеше опит за домакински натиск, какъвто Левски не е постигал срещу Царско село и Етър на „Герена“. Ако това е някакъв опит на Хубчев да се измъкне от забележките на Наско Сираков, който каза, че има особено мнение за играта на тима, значи очакваме още добри новини в тази насока. И като споменахме името на новия собственик, трябва да отбележим, че ако той не се справи със съдийската наказателна гвардия на Разград, значи никой няма да изкорени проблема, който задушава честната игра по българските терени. След един такъв проблем Сираков и Тити Папазов се натресоха ядосани в телевизионния ефир и размахаха пръст. Е, сега вече имат достатъчно правомощия направо да режат из корен.

Разбира се, не това е големият проблем на сините и не това е голямото предимство на Лудогорец. Поне до една година напред не се вижда как точно Левски ще вдигне с 1/3 нивото си и как Лудогорец ще свали своето също с 1/3, за да може двата тима да имат игрови допирни точки. Както се казва, историята си е история, традициите са си традиции, публиката си е публика, емоциите са си емоции, но в един момент Каули Оливейра Соуса напипа топката, както си трябва, и я прати, където си трябва. Какво по-добро доказателство, че сиренето струва пари?! Левски кога ще може да вземе играч от Бундеслигата, че да има претенции да направи по-добър отбор от Лудогорец?! Спиерингс, който се явява някакъв еквивалент като офанзивен играч, кога ще я напипа така?! Нидерландецът в повечето случаи прави излишни докосвания, мачка топката и преди да отправи удар, мисли още половин секунда. Така че дори и Левски да има ден, да има съдия, да има игра, винаги Лудогорец има половин секунда предимство.