Очаквано началото за Лудогорец в откриващия мач от квалификациите на Шампионската лига срещу Сутиеска бе трудно. Това е така, защото ситуацията по това време на юли винаги изглежда по един и същ начин – футболистите още са далеч от желаната форма, а обикновено първият съперник играе някаква версия на „Опълченците на Шипка“. В крайна сметка последното не е повод за обида, защото разликата в класите е сериозна. И опит на Сутиеска за надиграване с Лудогорец е равносилен на самоубийство. До голяма степен стратегията на гостите сработи, четвърт час преди края резултатът бе 0:0 и всички изгледи за изненадващо равенство бяха налице.
През първата част най-сериозните голови опасности за разградчани дойдоха след статични положения – удар от пряк свободен удар на Сотириу и такъв на Пластун след корнер. Последното, заедно с това на Янков отново преди почивката, бяха единствените ситуации, дошли след явни грешки в защитата на черногорците.
Българският шампион обаче показа, че си е взел поука от миналото, като с търпение успя да дочака своя момент. Огромният плюс за Анте Шимунджз си остава дългата резервна скамейка. Влезлите от пейката раздвижиха още повече играта, а замесени в двете попадения бяха тримата най-класни в състава – Недялков, Сантана и Каули. Българският национал спокойно може да направи втори опит за пробив зад граница, стига да има желаещ да плати правата му от солидно първенство. Сантана вкара първото попадение и с брилянтен разсичащ пас изработи второто, докато Каули, в желанието да си нагласи по-удобно топката за удар, я даде на тепсия за второто попадение на Тисера. С други думи – дори грешното отиграване на бразилеца се оказа голова асистенция. Каули слага все по-лесно обувките на Марселиньо, което е повече от добра новина за Шимунджа. Класата струва пари, но и печели мачове. Такива като първия срещу Сутиеска са просто задължителни.
Притеснителните сигнали, ако изобщо можем да говорим за такива, бяха свързани с това, че в твърде малко ситуации Лудогорец успя да подложи гостите на много голям натиск. Говорим за такъв, който да ги принуди да грешат по-често от показаното във вторник вечер, а не просто дълго владеене на топката. Фланговете можеха да работят далеч по-добре, головите ситуации, при които миришеше на футбол, не бяха много. Самото първо попадение дойде след ъглов удар, а не от някоя маркова комбинация. Но това са неща в сферата на максимализма и пожеланията.
Чисто прагматично, макар и късно, разградчани си свършиха работата и ще чакат един спокоен реванш в Черна гора. Него могат да го спечелят и по-убедително, защото пространствата ще бъдат повече, а отборът тепърва ще набира игрови ритъм.
Поглед към следващия кръг показва, че почти сигурният съперник на Лудогорец във втория квалификационен кръг на Шампионска та лига ще бъде Шамрок Роувърс. Ирландският първенец си опече работата с 3:0 при домакинството срещу малтийския Хибърниънс и вече купува билети за скаутите си за реванша между Сутиеска и Лудогорец. Още по-хубаво за орлите е, че съперниците в първите два кръга на Шампионската лига дават гаранции минимум за участие в групите на Лигата на конференциите. Това обаче е планът минимум. А минимумът никога не е достатъчен.
Петър Стоянов/ „Тема спорт“
