Втора поредна зима Лудогорец хвърля трансферна бомба с привличането на роден национал. Преди година, точно преди старта на пролетния дял на шампионата, разградчани взеха плеймейкъра Тодор Неделев, който бе със статут на клубно знаме на Ботев Пловдив. Сега пък дълго време пасуваха, но накрая избухнаха с трансфера на Ивайло Чочев, който най-накрая бе откупен от ЦСКА 1948. Ухажването на полузащитника продължи от лятото на 2021 година и приключи благополучно около Свети Валентин 2024-та…
Преди 12 месеца повечето специалисти се питаха защото на Лудогорец им е Неделев освен за имидж, както и за да покажат на дръзналите да им оспорват короната, че могат да си позволят всеки и всичко. Не че Тодор е слаб футболист, но просто не се вписва във философията на орлите. И най-вече, не отговаря на интензитета и бързината на играта им. Тогава плеймейкърът бе на 30 години, сега на толкова е и Ивайло Чочев. Лудогорец обаче не разполага в състава си с играч, който да притежава качествата на Чочев, който ще може да дебютира още в понеделник срещу Черно море. И това се видя в четвъртък вечер на „Стад дьо Женев“, където разградчани след 20-ата минута категорично загубиха центъра на терена. А през втората част бяха тотално надиграни, след като треньорът на Сервет извади левия бек Мазику и вкара в средата на игрището Коня.
В лицето на Чочев Лудогорец привлича полузащитник, който е еднакво полезен и в офанзивен и в дефанзивен план. Такъв от доста време издирваха разградчани. И направиха половин дузина трансфери в опит да намерят този типаж футболист. От лятото на 2021-ва те взеха халфовете Мануел Кафумана-Шоу, Клод Гонсалвеш, Тодор Неделев, Якуб Пьотровски, Педро Нареси и Нонато. И всичките накуп нямат показателите на Ивайло.
Всъщност в ЦСКА 1948 Чочев възроди кариерата си. През пролетта на 2021-ва той изигра 16 мача, в които вкара 3 попадения. С представянето си доказа, че тежките контузии и множеството операции не са успели да го сломят. През 2021/22 той избухна с 13 попадения в 30 шампионатни двубоя. А за това, което направи през миналата кампания, могат да завидят доста хора. Той играеше най-често пред отбраната за столичани, но въпреки това се разписа цели 21 пъти в 31 мача от Първа лига. Така удари в земята централните нападатели в елита и стана Голмайстор №1. И дори вече бившият национален селекционер Младен Кръстаич призна късогледството и ината си и започна да го вика при трикольорите.
Всъщност наред с всичко друго в лицето на Чочев Лудогорец получава и „пенкилер“ за един от най-големите си проблеми – отбраната при статичните положения. Защото е много силен при позиционирането и играта с глава. А това отлично го знаят и противниковите защити, които трудно се справяха с опазването му при тях. Наясно са и в Лудогорец – само преди дни във финала за Суперкупата след стандартна ситуация Чочев удари гредата над Падт, а след това асистира за попадението в мрежата на нидерландеца.
Добър в защита, силен в нападение – такъв е Ивайло Чочев. И въпросът е защо Лудогорец се забави толкова с привличането на играча. Той бе пред очите им толкова време, а погледът на разградчани все отскачаше в посока чужбина, най-вече Бразилия. Още тогава Чочев си е струвал парите, а не Нонато, за който бяха просто изсипани в канала. Хората са казали: „По-добре късно, отколкото никого“. Въпросът обаче е с колко закъсня Лудогорец и дали не бе прекалено много. Предстои да получим и отговор. Защото на 30, е по-различно отколкото на 28.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
