За 20 дни българският футбол се яви на два изпита за правоспособност и те завършиха с един резултат – 0:6. По ирония на съдбата един и същи вратар трябваше да изживее двата кошмара. Присъдата е издадена без право на обжалване. Вместо да се приеме безропотно и с наведени глави, слушаме, че мачът се бил развил много зле. Иначе
можело да бъде и иначе.
Само че в двата мача срещу Лудогорец, Еспаньол показа футбол, какъвто в България не може да се гледа. Пардон, резервите на Еспаньол! Щом най-добрият български футболен отбор, който от 8 години мачка конкуренцията у нас по всички възможни начини, не можа да противопостави абсолютно нищо срещу предпоследния към момента в Примера, обяснения не са нужни. Това, което се играе в България, просто е някаква отвратителна модификация на футбол. И платено или безплатно, който иска, може да оборва това твърдение. И да говори, че при различни обстоятелства Лудогорец е щял да премаже резервите на Еспаньол. Да, ама в двата мача се видя нещо коренно различно.
Дори един отбор почти изцяло съставен от чужденци с космически за родните стандарти възнаграждения се оказа безпомощен срещу испански тим от средна ръка. И това е закономерно. Всичко, което се пише и изрича по адрес на Лудогорец, трябва да се придружава със задължителното – за България. Защото Лудогорец е клуб изключително и само за местна консумация. Преди 3-4 години имаше повече конкурентни достойнства, сега е просто един обикновен слаб спрямо нормалните стандарти тим. И като го срещне реалността, се стига до 0:6.
Мога да изброя поне една дузина причини за видяното в двата мача. Главната обаче си остава
разликата в разбирането за играта
футбол. У нас той се възприема по един начин, на места като Испания по друг. Еспаньол си направи гаргара с Лудогорец, защото бързо усети, че срещу себе си няма адекватен и състоятелен противник. Лудогорец просто е сбор от играчи, средни по възможности, който тактически и технически изостава на светлинни години от всеки испански клуб. Сигурен съм, че дори и отборите в Ла Лига 2 биха били непосилни за хегемона на България. Защото и те играят сходен футбол с този на Еспаньол. Истината е, че загубата не е от конкретен съперник при конкретни в случая неблагоприятни обстоятелства. 0:6 е точно отражението на начина, по който се работи за футбола в Испания спрямо това в България. Ние само си мислим, че в България има някакъв футбол. И тази лъжа се подклажда най-вече от светлия пример на Лудогорец, който според адептите му е някакъв фактор в Европа. Е, видя се какъв фактор е!
Но Лудогорец все пак победи с 5:1 ЦСКА Москва и с 3:0 Ференцварош. И има всички шансове да продължи напред поне до февруари. Ще е добре обаче мачовете с Еспаньол да бъдат подробно анализирани. Могат да бъдат направени много сравнения по различни компоненти, върху които да се акцентира. Резервите на Еспаньол не са паднали от Луната. Те са били учени по друг, правилен начин да играят футбол.
Заслужава си да бъдат открити разликите и малко по малко и в България да се тръгне по различен от сегашния път. Защото, като гледам мачове от вътрешното първенство, направо ми се гади. Трудни са за издържане 90 минути. Безцелно тичане и ритане на топката без никакъв смисъл. Този смисъл, който се открива във всяко едно действие на играч на Еспаньол. И всичко, което правят
е толкова футболно.
Между другото, навремето забравеният Велко Йотов игра в Еспаньол. И Наско Сираков също игра за Еспаньол преди него. Кой футболист от нашето първенство сега може да играе за Еспаньол?! Отговорът е ясен – никой.
Практиката е след такива погроми да се правим, че нищо не се е случило. Даже има и такъв лаф – да забравим бързо този мач. А защо да го забравяме, като той ни каза толкова много. Защо да не се замислим дали да продължаваме така. Какъв е смисълът от цялата хегемония, от 8-те поредни титли, след като основната причина Лудогорец да бъде безпомощен срещу Еспаньол е липсата на добро вътрешно съперничество. Риторично – какви мачове играе Лудогорец в България?! Така се получава, когато свирят европейски съдии. Те отсъждат това, което виждат. У нас може някой да вдигне вместо червен жълт картон или да не види, че топката е ударила ръката. У нас съдията може да подмине без картон грубите нарушения. И тази безнаказаност също се заплаща скъпо в Европа.
Личната амбиция е много важна. Но да ходиш по облаците не води доникъде. Всъщност води -до 0:6. Пак казвам, това не беше загуба на Лудогорец, това бе присъда за българския футбол. Дано не е окончателната.
