Валдас Дамбраускас пое Лудогорец в труден момент. В сезон на промени – Марселиньо напусна, Моци спря да играе за първия тим, Дяков присъства малко. И пред него целта бе да изгради отбор със стил, да направи от дошлите през миналото лято и тази зима основни играчи, а същевременно с това да постига и резултати. Когато е подписвал с разградчани, литовецът трябва много добре да е осъзнавал къде идва и че деветкратният шампион на България не е Горица, известен единствено с етикета „хит в първенството на Хърватин“. И Дамбраускас прилагаше в движение своите идеи.
В подготовката видяхме отбор, който не мърда от схема 4-2-3-1, в който фундаменталната фигура е единият вътрешен халф – Алекс Сантана или Светослав Дяков, който започваше всяка една атака. След загубата от Локо (Пд), където тази схема не проработи, Дамбраускас промени начина на градеж на атаките и отборът му стана по-директен. Доминиращият футбол, за който Дамбраускас постоянно говореше, вече не се прилагаше от Лудогорец. И по това време в общи линии бяха най-слабите мачове на отбора.
Втората загуба през пролетта на „орлите“ – срещу ЦСКА-София с 1:2 за Купата на България обаче отново промени идеите на Дамбраускас. Този път той не смени стила, а схемата и твърдо заложи на 3-4-3. Литовецът направи това още на почивката срещу тима на Любо Пенев. И безспорно тогава Лудогорец игра по-добре, стигна и до гол, а и не допусна попадение от „червените“, които през първото полувреме буквално разпиляваха защитата на разградчани. И от този момент нататък Дамбраускас не само имаше една схема – 3-4-3, но и конкретни 11 футболисти.
На „Герена“ при успеха с 3:0, той излезе с Кахлина на вратата, а пред него започна триото Са, Вердон и Недялков, халф-бекове бяха Сисиньо и Текпетей (б.а. – срещу ЦСКА-София ляв халф-бек беше Доминик Янков, защото ганаецът беше наказан), а в средата – Баджи, преди това сякаш зачеркнат, и Каули Оливейра, разцъфнал в тази постройка. Напред до Кешеру действаха Вандерсон и Кирил Десподов, които си сменяха местата.
Срещу Левски, Лудогорец много лесно стигна до успеха, като почти нямаше напрежение пред Кахлина и заради това логично Дамбраускас заложи на 3-4-3 и срещу ЦСКА 1948. И резултатът бе същият, само че победата бе с 4:0. А положения пред хърватския страж нямаше.
На принципа „когато нещо върви, не се пипа“, литовският специалист заложи на 3-4-3 и за гостуването в Коматево, взето с 2:0. И пак в защита „орлите“ не допуснаха никакви колебания.
Явно Дамбраускас напипа схемата и състава – 7 полувремена с това срещу ЦСКА-София за Купата, в които головата разлика е 10:0, пише „Мач Телеграф“. Въпросът е дали при следващата загуба, когато и да дойде тя, треньорът няма пак да прави големи промени.
