Локомотив Пловдив има своите козове за предстоящия сблъсък с ЦСКА-София. Черно-белите се радват на стабилност на треньорския пост, силен колектив и изявен лидер на терена.
ТРЕНЬОР
Един от най-силните козове на Локомотив стои на скамейката. Треньорът Бруно Акрапович е в основата на добрите игри на чер-но-челите през тази година. Той е начело на Локо точно от 2 години, а с почти всички играчи работи поне от лятото на 2018-а насам. Специалистът беше осмиван, че си е „докарал квартала“ на „Лаута“, но спойката, която имат смърфовете, вероятно е най-добрата в първенството след тази на Лудогорец. футболистите са напълно наясно с изискванията и особеностите на Акрапович, което е много полезно в тактическо отношение.
В този аспект ЦСКА-София е много далеч от Локо. Армейците са водени от Милош Крушчич, който е начело от около 2 седмици насам. В такъв период той може да предаде съвсем малка част от своите идеи на отбора, а самите играчи трудно ще асимилират веднага това, което Крушчич иска. Футболистите и сърбинът тепърва трябва да се напасват едни към други и помежду им да се изгради доверие. При Локо този процес е приключил много отдавна и нивото на автоматизация на действията е по-високо.
КОЛЕКТИВ
И по този параграф Локо превъзхожда ЦСКА-София. Съставът на пловдивчани е много пo-сработен. Новите фигури в тима спрямо миналия сезон са три. Като твърд титуляр доста бързо се наложи бранителят Малембана, докато халфовете Георги Илиев и Петър Витанов получават по-малко шансове. От друга страна, Илиев е играл и преди за
Локо Пд, а през миналия сезон той и Витанов бяха заедно в Черно море, така че се познават добре. Всички останали състезатели са на „Лаута“ от поне година насам, за който период са изградили отлично взаимодействие.
Текучеството в ЦСКА-София е доста по-голямо. Само през лятото дойдоха 10 нови играчи, но малка част от тях на този етап успяват да се преборят за титулярно място. В същото време армейците всеки сезон са на-пускани от звездата си, като липсата на последната такава – Десподов, още не е преодоляна. Всичко това пречи на сработването на състава и се вижда, че разбирателството на терена не е особено добро.
Друг ключов плюс на Локо е и самата атмосфера вътре в тима. Колективът е доста сплотен, а на смърфовете им личи, че играят с голямо настроение. При ЦСКА-София е тъкмо обратното. Между футболистите има известни бариери, а изявите, които са доста под очакванията, наливат олово в краката и не влияят добре на микроклимата в съблекалнята. Армейците играят твърде предпазливо и неуверено от началото на сезона.
ЛИДЕР
Локо има изявен предводител на терена в лицето на Димитър Илиев. Добавете към него и Георги Илиев и ще получите двама ветерани с огромен опит и влияние върху останалите. Нещо повече – съфамилниците са били в шампионския отбор на Локо през 2004-а и отлично знаят какво значи черно-бялата фланелка.
При ЦСКА-София е доста по-различно. Капитанът Бодуров беше разжалван и в момента изобщо не тренира с отбора. В негово отсъствие няма друга толкова влиятелна фигура. Донякъде в тази роля влиза Занев. А най-близо до понятието „треньор на терена“ е… испанецът Албентоса.
