Левски винаги знае, че все някак ще стане

0
Снимка: levski.bg
-

Ето, че дойде момент, в който Левски трябваше да играе с традиционната си постройка срещу тим, който избяга от своята обичайна схема, вероятно с идеята да бие сините с техните камъни по тяхната глава. Така, както Станимир Стоилов опъва тримата в линия отзад за специални случаи или по така съперници, така и сега колегата му Александър Тунчев строи трима централни защитници на „Герена“. Както отбеляза след мача треньорът на Левски, Арда е един от отборите, които са над нивото на досегашните гостуващи в „Подуяне“. Това едва ли бе пресилен комплимент, защото бюджетът за заплати на тима от Кърджали е под този на сините, но и на двете места не попадат футболисти, събрани от тук, от там. Твърде вероятно е, ако Стоилов би имал възможност да вземе през зимата безплатни попълнения от Арда, без много да се замисли, би дръпнал един-двама. А това не може да се твърди за много от тимовете в Първа лига. От „Герена“ периодично припомнят, че от вътрешния пазар няма какво да им влезе в употреба или защото не им е по джоба, или защото няма отговарящи на изискванията на треньорския щаб на сините.

Когато наследи Акрапович на „Лаута“, Тунчев вкара доза директност във футбола на Локо Пловдив. А също и смелост, защото друг треньор трудно би дръзнал така да смачка по всички параграфи Ботев Пловдив при онова историческо 6:0. Тогава обаче процесите в Локо се отразиха на работата на Тунчев и оттам и на играта на отбора и се стигна до раздяла. Сега в Арда младият треньор със сигурност се надява трайно да утвърди отбора по-горе в средния слой на класирането и на „Герена“ се видя, че тимът от Кърджали умее грамотно да се трансформира от една постройка към друга. За това освен смелост се иска и много ежедневна работа и тактически грамотни футболисти. Огледалната на Левски постройка сработи дотолкова, че сините в завършващата фаза не бяха убедителни, но този проблем при столичани не е от вчера и едва ли ще е до утре.

Двубоят с Арда бе един от тези, при който на „Герена“ рано-рано се вижда, че победителят няма как да не е Левски, но в същото време пак рано се вижда, че това няма да е никак лесно поради същия проблем в последната третина на терена. Там сините са непостоянни, неубедителни, но пък, от друга страна, са безкрайно твърдоглави и настоятелни. Пробват така, пробват иначе и като не става и не става, опитват още от същото и така, докато стане. Докато в самия край на краищата някой ще даде тънкия пас, след който пък е необходимо да се случи и тънкият голов удар. Всички са наясно, че някак ще стане и обикновено все някак става. Като между всички тези опити Арда рано се потопи в отчаяние, че може да си открадне 2-3 секунди, при които сините са разконцентрирани.

Затлаченият канал отново бе отпушен от Краев, който този път бе пласиран по-настрани в сравнение с позицията при гола с глава на Ботев Враца. След мача Станимир Стоилов призна, че от доста време се работи по въпроса. Явно всеки път халфът на сините ще пробва от различни позиции, а с това отлично е запознат обичайният центрирач Филип Кръстев. Колко пъти е тренирано заученото, което влезе срещу Арда, и колко опции са отработвани, ще научаваме тепърва. Сигурно секунди преди изпълнението на корнера от пейката на Левски показват към кой вариант трябва да се пристъпи и от там, за да стигне топката от Кръстев към Краев, останалите сини в наказателното поле си бачкат – един увлича, друг прави заслон, трети блъфира с рязък старт и изобщо, кипи процес, при който идеята е високият халф да отбележи гол. Важно е да се знае дали противникът при корнери използва зоново, дали персонално покритие. Но такива детайли са част от фирмения термин на Стоилов – треньорска работа. Едно време всички бяха научили, че при корнери се търси Топузаков на близката греда, сега вече има други опции.

А самият Краев може да се обади на Чочев и да го пита – абе, тоя новият национален селекционер не харесва ли високи опорни халфове с афинитет към атаката и отбелязването на голове, което особено важи за Ивайло. Но това с Младен Кръстаич е друга тема.

Краев и Илиян Стефанов сякаш „преболедуваха“ момента, в който рано-рано взеха да им се получават нещата, а Стоилов, като че ли много точно напипа момента, в който да ги вади от титулярния състав и къде в лични разговори, където с послания чрез медиите да им подреди приоритетите. Като това важи както за личното време, така и чисто спортно-технически за тренировъчния процес. Наставникът на Левски сега вече говори по друг начин за тях. Мъри неслучайно наблегна на това, че вече му е по-широчко около врата, и вдигна бройката на цели 14 за тези, които може да ротира, да вади от състава, да връща и т.н. Така постепенно Стоилов вкарва всичко и всички в матрицата си и на този етап това му носи успех.

Желю Станков/ „Тема спорт“