-
Изминалият XV кръг от първенството, който приключи вчера, бе последен за Левски от една много дълга серия мачове, които се играха почти само в София. От III кръг срещу Ботев (Пд) до мача с Етър програмата на „сините“ включваше включваше 12 мача в столицата и само една среща навън – гостуването в Разград. Трябва да се отчете, че това безспорно бе добре за Левски. На „Герена“ бяха привлечени доста нови попълнения през лятото. Тимът имаше нужда от сработване. Необходимо бе играчите да свикнат един с друг и между тях да се получи синхрон. В такава ситуация е за предпочитане да имаш по-леки мачове, а не серия от битки с конкуренти и то на чужд терен, което можеше да се окаже фатално за Петър Хубчев и компания.
Левски имаше привилегията да се чувства като домакин в четири от „гостуванията“ си в София – с Царско село, Витоша и Славия. А не на последно място и в дербито с ЦСКА-София (2:2), в което „сините“ фенове бяха повече от тези на съперника. Така Левски получи комфорт, който бе сериозна предпоставка, за да спечели оптимален брой точки, възползвайки се от програмата.
Хубаво е, когато имаш и сериозен точков актив, с който да влезеш в мачовете на истината. Дава спокойствие и самочувствие. А те тепърва предстоят. От тази гледна точка Петър Хубчев и играчите заслужават похвала, че във въпросните 12 кръга, а и като цяло след всички общо 15, които се изиграха, успяха да се задържат доста близо до Лудогорец. От срещите в столицата взеха 31 точки от 36 възможни. Или иначе казано 86%. Загубиха само от Берое на „Герена“ с 1:3 и направиха равенство 2:2 с ЦСКА-София, като изпуснаха победата в края. Дистанцията до хегемона от Разград сега е само 4 пункта. Това не е стряскащо при условие, че престоят два директни мача на „Герена“ срещу този съперник и още един в Разград.
Преди една година по това време ситуацията бе сходна. Точно през ноември обаче настъпи голям срив, който дойде след една загуба на „Герена“ – от Ботев (Bp) с 1:3. А от турнира за Купата отборът вече бе изхвърчал след нелепа загуба с дузпи от Черно море във Варна. Сега на 1/8-финалите съдбата прати отново „моряците“. Именно сблъсъкът с тях е един от най-важните от оставащите до края на годината. Съвсем друго и далеч по-тягостно ще бъде настроението в отбора през зимата, ако Левски се готви, знаейки, че е отпаднал от турнира, в който има по-реален шанс за трофей.
Що се отнася до първенството, „сините“ имат шанс да го спечелят, само ако запазят представянето си от София и в мачовете в провинцията. В столицата успеваемостта е 86%. Ако тя стане такава навсякъде, тогава може да се мисли за титла. А е задължително да стане такава, защото Лудогорец е почти безпогрешен. Така се получава, че винаги, когато Левски е основен конкурент на „орлите“ за върха, те губят доста по-малко точки. А когато се гонят с ЦСКА-София, то „червените“ в няколко сезона все бяха много по-близо до тях почти до края.
Сега на Лудогорец не му пречи и фактът, че продължава битката в Европа, както бе през миналата есен. Това прави задачата на Хубчев и компания доста по-тежка. Героят от САЩ’94 не разполага с дълга пейка, като тази, на която се радва Станислав Генчев в Разград. Освен това преди почти всеки мач при „сините“ има поне по двама-трима контузени. Включително и голмайсторът от миналия сезон Станислав Костов. Проблемът с пейката може да се реши с взимането на две-три качествени попълнения през зимата. А дотогава Левски трябва да остане опасно близо до Лудогорец. До паузата има две много тежки гостувания – на Локо (Пд) и Берое, които на първо четене почти „нямат взимане“. Ако вземе между нула и две точки от там, Левски пак вероятно ще изостане сериозно. Не трябва да се подценява и предстоящата визита на Ботев в Коматево. Колкото и да са отслабнали в сравнение с миналия сезон, „канарчетата“, особено и тяхната публика, никак недолюбват „сините“ и трите точки от този двубой под тепетата са всичко друго, но не и сигурни.
Така можем да обобщим, че дотук Левски и Хубчев се справиха отлично с по-задължителните мачове – тези в София. Сега обаче предстоят най-сериозните тестове, които поточно ще дадат представа докъде е стигнал отборът в развитието си, готов ли е за титлата или поне да затрудни максимално Лудогорец за нея.
