-
Най-накрая и левскарите въздъхнаха с облекчение и си тръгнаха щастливи от стадиона след дерби с ЦСКА-София. Беше ясно, че новият клуб от Борисовата градина няма да може да наложи пълна доминация и да натрупа само победи в петте пролетни битки, но показаното от „сините“ след онази злощастна мокра загуба в предишния двубой с този съперник, не вещаеше нищо добро и за сряда. На „Герена“ обаче се случи това, което отдавна трябваше да се случи. Притиснати до стената под натиска на поредните поражения собственик, фенове и отбор явно намериха начин да се съберат. След поредицата от срещи Левски стегна юмрука, който винаги е карал противниците му в България да треперят и… удари. Направи го в точния момент и на правилното място, за да принуди дори най-големите припознавачи да признаят, че има понапомпаните им любимци са в нокдаун.
Вярно е, че стечението на обстоятелствата бе в полза на „сините“. Те излязоха срещу сериозно обезсилен в отсъствието на Каранга, Десподов, Манолев и Жеферсон съперник. При това след едно доста изтощително и от физическа, и от емоционална гледна точка дерби с Лудогорец. Но е и хубаво, че Левски не спечели този мач с бутане, самоцелно тичане и късмет или съдийска помощ, а дори от щаба на „червените“ признаха игровото му превъзходство. Няма как то да не се открои на фона на мачовете с Берое и Ботев, в които тимът на Делио Роси не само не успя да вкара два гола, но създаде и два пъти по-малко положения от тези, които онзи ден не влязоха във вратата на ЦСКА-София.
Серджиу Буш се реабилитира по най-добрия начин за пропуска си в Коматево, а Габриел Обертан най-после показа, че може да е решителна фигура и във важните мачове.
Дразнещо обаче е разкритието, което Делио Роси волно или неволно направи след мача. Италианецът си призна, че на практика Левски има един изключително незаинтересован треньор. Човек, който просто иска да осребри максимално последния си професионален ангажимент. И в същото време гледа на него като нещо досадно, което е способно да му докара повече нерви, отколкото настоящето му отношение към живота допуска. И освен това му пречи на семейната идилия. Няма как по друг начин да тълкуваме това, че Роси не е знаел къде може да играе Обертан и се е наложило собственикът да му дава идеи. Това е срамно и болезнено дори за тези привърженици на Левски, които безрезервно вярват, че бившият треньор на Лацио трябва да бъде оставен да работи и мечтаят, че той може да се окаже новият Стоилов за клуба. Е точно това няма как да стане. И тези, които отдавна бяхме уверени в тоталното разминаване на треньорските вселени на италианеца и Станимир, сега може само да се надсмеем над нелепото обяснение на наистина точния и ефективен тактически подход, с който на практика е на път да се осмисли целият сезон.
Само си представете! Треньорът на Левски в прав текст ни обясни, че сам не могъл да прозре как правилно да си подреди състава. Нещо повече, той е допуснал президентът, който е далеч по-голям специалист по модерно изкуство, отколкото по футбол, да го съветва. И още по-ключово в цялото уравнение е това, че го е послушал. И този ще го сравняваме с Мъри, който бъдете сигурни, че ако имаше италиански паспорт, в момента щеше да е на нивото Анчелоти, Конте и Алегри, че и над него.
Нека обаче потърсим позитивното, за да не ни вменявате, че сме заслепени от лични пристрастия или сме предубедени към някого. Делио Роси, за разлика от 90 процента от българските си колеги, има очи да признае каква е реалната ситуация, макар че едва ли това е скритият смисъл на откровението му. Той по-скоро звучеше като комплимент за интуицията на боса, а не като оплакване.
Много по-важно е, че вероятно Спас Русев е помогнал на лидерите в отбора да почувстват по-стабилната му подкрепа в поредицата от тихи или по-шумни конфликти с треньора. И това ще даде резултат на терена, защото класата на футболистите далеч не отговаря на резултатите и играта, която показват. Все пак именно собственикът бе този, който положи немалко усилия, за да успее да убеди Габриел Обертан, че си струва да дойде да играе в нашето първенство и има интерес да не се компрометира пред такива като него като прекалено нерешителен. Точно французинът пък от доста време искаше да получи шанс на любимата си позиция по десния фланг на атаката. Само, че Роси не се старае да учи български и трудно говори, а още по-малко чете това, което отдавна му пишем. Ако го правеше, щеше да си е спестил доста от критиките, а можеше да е извлякъл и сериозна полза.
Сега ситуацията е такава. Дали заради неустойката, или заради вярата, че италианецът все пак ще остави ярка следа в историята на клуба, той стои здраво на поста си. Разтърсването от дните преди дербито обаче дава надежда, че Роси ще свали капаците от очите си и ще се огледа добре, за да може най-накрая да се ориентира правилно къде е попаднал. Положителен сигнал в тази посока е не само промяната в състава, но и далеч по-голяма страст, която Делио излъчваше, докато водеше мача с ЦСКА-София. Та в Коматево, той за малко щеше да заспи на пейката, а онзи ден дори при шума от трибуните, ясно се чуваха някои от указанията му.
Няма друг път. Без играчите и треньорът да погледнат в посоката, избрана от ръководството, не може да се стисне юмрукът, с който Левски да удря здраво и да радва феновете си.
Людмил Христов/ „Меридиан мач“
