Дерби без голям футбол, но с един голям излъган, това се получи от мача ЦСКА-София -Левски. По-простичкият и ясен футбол спечели срещу големите схеми и идеи на Ел Маестро. Англичанинът по паспорт получи хубав урок от типичния балканец Славиша Стоянович. Победата в огромна степен е благодарение на новия „Ес Ес“, а поражението може изцяло да се припише на Нестор, на когото ще му стане доста напечено, защото един с голяма уста в лицето на Еди Йорданеску бе изгонен скоропостижно от „Армията“ дори без да загуби мач от Левски.
Но първо да бъдат уважени победителите. От два опасни удара към вратата сините вкараха веднъж. Червените уцелиха веднъж Полачек в самото начало на мача. И след това не му създадоха никакви главоболия. Атомното нападение бе с халосни патрони, Мауридес бе като фантома от операта, Десподов вместо светлата показа тъмната си страна, а Джеси така и не разбра какво да прави на терена. За което не е виновен той, а треньорът. Всеки редови фен на ЦСКА-София би поставил в този мач Джеси на крилото, но Ел Маестро си знае неговото. И резултатът е налице. Срещу нападател и половина синята защита не изпита никакви сериозни трудности. Не се състоя нито един пробив, нито едно извеждане и нито едно опасно центриране за целия мач. Зоните, в които Левски е уязвим, не бяха атакувани с достатъчна динамика и бързина. Задачите на четиримата сини защитници бяха минимизирани до отбиване и ритане на топката надалеч. Нямаха трудни единоборства, нямаха затруднения в играта ек на ек.
Мариани превзе центъра на игрището, като му остана време да изпълни и 7 корнера. Тиам направи една голяма част от игрището своя запазена зона. Един Тиам се оказа много по-съществен от двамата Пинто и Малинов. Кабрал, Паулиньо и Станислав Костов свършиха това, за което бяха излезли, а то не бе и кой знае какво. И най-добрият играч на Левски Габриел Обертан довърши останалото. Веднъж я ритна към вратата и понеже головете не му се удават, му помогна и гърбът на Черниаускас. Така леко, както казват тарикатите с пиниз, Левски спечели трите точки в мача. И си върна вечното дерби, което в последните години бе преминало изцяло под червения диктат. При това задължително трябва да се отбележи, че успехът бе заслужен. Основно заради правилната стратегия на треньора, който трябва да обере овациите. Но за него балканските футболни дебрита и техните специфики са позната територия. И с няколко изпитани техники не бе никак трудно да надделее в мача. Естествено, винаги си е късмет да вкараш такъв първи гол в мача, но майсторлъкът е да го удържиш. И Стоянович се е профилирал по тази част.
Същото обаче не важи за конкурента отсреща. Ел Маестро загуби всеки важен мач на ЦСКА-София от началото на кампанията. В повечето случаи и с негова основна вина. Лоша тактика в Разград, още по-лоша срещу Левски. Копенхаген са друга бира и там обвиненията са безпочвени. Сега до края на годината има само един поправителен и ако не го издържи, след това може и да не се връща в България от Новогодишните празници. Никой няма да му прости още едно поражение от Лудогорец, и то в Борисовата градина. Затова вече много сериозно трябва да се замисли къде да постави на терена Джеси и Тиаго. Защото това, което прави, е неразбираемо за никого. За фаталните грешки на Лясков също трябва да даде обяснение. Те струват на ЦСКА-София много скъпо. Но упреците към младия и неопитен Ангел трябва да се гарнират с претенции към много от неговите съотборници. Защото през първото полувреме младокът игра с топката 20 пъти, а Джеси само два-три. Пинто също не си даваше много зор, а приносът на Секулич в целия двубой граничи с идеалната нула. Нищо и половина. Така че поне като желание Лясков бе единствен на ниво. Трябва да бъде отличен и Чорбаджийски, чието израстване е забележимо. И дотам, огромни резерви към всички останали.
Ел Маестро се проби и със смените. Али Coy така и не разбра за какво е пуснат на терена, след като там е Мауридес. Хиляда пъти по-успешна щеше да бъде смяна с Евандро. По никое време се появиха Жоржиньо и Бикел. Специално Жоржиньо можеше да влезе още на полувремето на мястото на Джеси. Като цяло се налага мнението, че Ел Маестро бе зрител без билет на дербито. Влезе и излезе от най-важния мач, без да разбере къде се намира.
Заслужават си няколко акцента извън играта и тактиката на отборите. Ивайло Стоянов свири доста мачове между ЦСКА-София и Левски и по принцип не се проваля. Първото полувреме беше безупречен, но през второто демонстрира типичния български манталитет. Първо не свири дузпа за ЦСКА-София за игра с ръка на Иван Горанов, а по ирония на съдбата три минути по-късно Малинов свали Кабрал в отсрещното наказателно поле и Стоянов спокойно можеше да отсъди и дузпа за Левски. Вместо това той подмина двете по-скоро безспорни ситуации за дузпа. А заради страх да не се получат нови спорни моменти даде само 5 минути продължение, което трябваше да бъде поне 8, защото имаше някакви боричкания, продължили три и половина минути. Но дори и тези 5 минути продължение бяха съкратени наполовина, защото Обертан влизаше и излизаше от терена, както му е удобно. Стоянов обаче свири на 95,22 с облекчение. А нищо не му костваше да отчете обстоятелствата.
И още една важна подробност около мача, която засяга и двата клуба. Започвам да си мисля, че целта на някои хора е да унищожат харизмата на дербито. Да не се продават билети в деня на мача означаваше и струваше поне 5 хиляди по-малко на трибуните. Точно в този момент дербито можеше да достигне много голяма част от капацитета си като хора на стадиона. Но явно за някой това е неизгодно. Обясненията за някакви европейски правила са неуместни, в България обикновеният зрител отива на стадиона, за да си купи билет час или два преди мача. Затова и имаше толкова много свободни места. Което е жалко!
Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
