Левски беше на дъното в началото на сезона. Компилацията от липса на пари, лошо управление, слаби футболисти и неподготвен треньор накараха отборът да копае още по-дълбоко. Живко Миланов, който в никакъв случай не беше готов да води „сините“, имаше смелостта да изкара нещо като отбор на първата тренировка. Разпасаната команда на Левски в началото на сезона постепенно доби форма на тим, който ще се бори да не изпадне в края на сезона, въпреки че зад гърба му има милиони фенове, готови на всичко, за да го спасят от фалит.
Началото на кампанията дойде, а „сините“ заредиха загуба след загуба. Футболистите на Славия, Ботев Враца и Арда сякаш летяха покрай момчетата на Живко, които тичаха в различни посоки, безвъзвратно потънали в цялостната криза на „Герена“ – и игрова, и управленска, и финансова. В общи линии се повтаряше тенденцията от последните 7-8 сезона, в които Левски се луташе из дебрите на футбола с неясна посока и цел, само че играчите този път бяха още по-слаби.
Логично отново се заговори усилено за единственото спасение за „сините“ – Станимир Стоилов. Треньорът, който през последните десетина години на няколко пъти беше пред завръщане на „Герена“, но все нещо се проваляше в последния момент, този път каза „да“. Преди това отказа на милионите на Васил Божков, заплатата от 60 000 евро, предлагана му от Спас Русев, но сега реши да се прибере в Левски при десетократно по-лоши условия…
„Върнах се, защото Левски е много, ама много зле“, каза Стоилов, след като откликна на молбата на Наско Сираков и зарадва „синя“ България.
Мъри светкавично започна РЕСТАВРАЦИЯТА на един велик клуб, който беше изгубил своята идентичност. Той моментално издърпа отбора от дъното, а пътят оттам е само нагоре. Истината е, че Левски тръгна именно натам в края на годината, когато започна да се забелязва отчетливо ефектът от работата на Стоилов. Има обаче все още доста позиции в състава на „сините“, които са заети от компромисни футболисти. Мъри знае добре това, но няма как да промени нещата. Отборът със сигурност ще се подсили с един-двама играчи през паузата, но истинската промяна ще дойде през новия сезон, когато промените в Левски ще бъдат доста големи.
Мащабната цел на „сините“ този сезон е спечелването на Купата на България. В последните мачове през годината отборът на Мъри показа, че има шанс да вземе този трофей. Предвид ситуацията на „Герена“, старта на сезона и качеството на отбора подобно постижение ще е равносилно на подвиг. Подвиг, от какъвто всички левскари имат нужда. Голяма нужда, трупана вече много, много години, през които името на този вековен клуб се обезценяваше. Спокойно, Стоилов се завърна, Боримиров също. Сираков е тук. Феновете са на линия. Левски вече е в сигурни ръце.
ОТКРИТИЕТО
Хосе Кордоба
Панамецът е голямото попадение в светкавичната селекция на Мъри Стоилов. От резерва в Етър той се превърна в титуляр в Левски, който успя да заздрави защитата. Хосе е много млад и търпи ежедневно развитие, което се вижда ясно от изявите му със синята фланелка.
РАЗОЧАРОВАНИЕТО
Христос Шелис
Последните години през Левски минаха доста некадърни защитници. Кипърецът със сигурност е сред най-емблематичните представители на слабаците. Именно заради негови индивидуални грешки „сините“загубиха и от ЦСКА-София, и от Лудогорец.
№1
Георги Миланов
Той беше просто различно ниво. Класата му изпъкваше над тази на съотборници и съперници. Именно Миланов в един момент издърпа Левски напред като даваше пример на останалите. Дано Мъри успее да накара халфа да остане на „Герена“.
НАЙ-СЛАБ МАЧ
Ботев Враца – Левски 2:0
„Сините“ станаха за смях във Враца, където бяха разбити от местния Ботев. Тук не говорим само за резултата, а за цялостното представяне на тима, воден тогава от Живко Миланов. От „Герена“ нямаха и основание за стандартните по онова време оправдания – нямаме футболисти, играят юноши, защото врачани смачкаха Левски с отбор пълен с тинейджъри.
НАЙ-ДОБЪР МАЧ
Левски – Ботев Пловдив 2:0
Левски надигра по всички показатели силния отбор на Ботев от Пловдив и показа, че върви стремглаво нагоре при Станимир Стоилов. Срещу „жълто-черните“ отборът игра силно във всеки елемент на играта. Това беше може би най-добрият мач на тима през последните 2-3 години.
Димитър Димитров/ „Мач Телеграф“
