Очаквахме правилен сблъсък в Стара Загора и го получихме. Двамата треньори, ярки представители на нехаотичния футбол, се постараха да ни поддържат интереса от първата до последната минута. Петър Колев като по-неопитен обяснимо се оказа в ролята на изоставащ, а Станимир Стоилов накрая доказа, че не е отишъл да играе за резултат. И в крайна сметка Берое и Левски справедливо не излъчиха победител.
Откъм атмосфера, на стадиона под Аязмото също имаше правилност. По българските стадиони вече са дефицит мачовете с песни и скандирания от първата минута. Публиката на Левски трябва да показва, че нещата тръгват в правилна посока. И тук организираните привърженици засега правят каквото трябва, за да приобщават другите към синята идея. Традиционните срещи в провинцията в деня на гостуване на Левски, а и не само в мачов ден, в крайна сметка целят да се постигне хомогенна публика, която в крайна сметка да приеме, че идеята за новото сдружение е на човека, чието име те скандират. Станимир Стоилов не се върна на „Герена“ само за да бъде треньор по смисъла на думата. Но това с членските карти и сдружението тепърва ще търпи развитие.
Ултрасите на Берое пък тепърва ще поставят въпроси от подобно естество. Проблемите са ясни, финансирането е с неясно близко бъдеще, а ултрасите държат дистанция и в буквалния смисъл, като изгледаха мача с Левски на хълма над стадиона. Това с оставката към Петър Колев е знак, че треньорът на Берое скоро няма да бъде оставен. Така стана с повечето от предшествениците му.
На фона на двупосочните скандирания във и отвън стадиона, Берое и Левски предложиха висока скорост и двустранна агресия според очакванията. Сините стартираха с опити за преса. Или по-точно пресичка. Това са първите букви на съвременната футболна азбука. И при предишните треньори имаше такива опити, но пресичката беше хаотична, колкото да се каже, че е имало опит. Сега и този задължителен за всеки отбор елемент се прави по правилния начин, а наченките са обещаващи. И изобщо личи си, че на „Герена“ се води целенасочен, професионален, ползотворен и обещаващ тренировъчен процес. Мишите стъпчици са факт. Не ги броим, никой не знае колко са, но са налице.
Ситуацията в Берое и Левски може да се разкаже само със снимка на моментите на смените. Някои от излизащите от домакините мрънкаха. А гостите пускаха голобради футболисти. Едните търсеха резултат, а другите в този момент сякаш казваха – майната му на резултата. И резултатът за Левски в края отиде на майната си. Но пълно щастие няма, младоците трябва да се опердашват именно в условията на напрежение. Някои биха го приели като самоубийство, но Александров и Митков кога точно да свикват с футболните шамари? В домакински мачове накрая при 2:0 или при такива рискови моменти в Стара Загора. Гледаме достатъчно телевизия и виждаме как именити треньори на именити отбори дават шансове на младоци при стресови ситуации и нерешени мачове.
Хубаво е, че след изравнителния гол на Берое сините веднага натиснаха напред за втори гол. Ето така трябва да реагира Левски, дори и с младоци. Не че сменените Здравко Димитров, Костадинов и Марин Петков са закоравели в битки на професионалния футбол, но това май бяха финалните щрихи към експерименталния встъпителен период на Стоилов. Сините някак я добутаха до Нова година. А сериозната и същинска треньорска работа на Мъри започва веднага след паузата, ако и тогава все още клубът е полумъртъв, а отборът полужив.
Желю Станков/ „Тема спорт“
