Много треньори на български отбори обичат да казват на пистата след мач, че биха разделили току-що завършилия двубой на две полувремена. Или казано по друг начин – че двата тима са си разделили по една част. При Левски, където клишетата трябва да са сведени до минимум, обаче станахме свидетели как шампионатът бе разделен на две части, които изобщо не бяха с равно времетраене. Става въпрос за преди Станимир Стоилов като първи дял и при Стоилов като втора част. Спор няма, че това направо си бяха два различни отбора. Дори нещо повече, това май бяха и два различни клуба, но това е друга много дълга и напоителна тема.
Много пъти обяснявахме и припомняхме как Живко Миланов не знаеше дали на следващия ден ще се появят някакви футболисти, защото те завалиите имаха пълното право да си разтрогнат договорите. Някои от тях бяха забравили какво е то заплата, а други, като братя Цоневи, преподписаха с таван на парите с ясната нагласа, че все някога ще си ги вземат. И така до 5-и кръг, когато след загубата от Ботев в Пловдив с 1:3 чашата преля. Левски бе на 12-о място от 14 отбора с една победа (над последния Царско село) и 4 загуби, при голова разлика 5-10. И вероятно на път от Коматево за София собственикът Сираков си е казал, че няма как да бъде начело на изпадащия и в предфалитно състояние на Левски и като удавник се хвана за възможно най-последната сламка, чието име бе Станимир Стоилов. Който постепенно от сламка се превърна в клечка, в пръчка, в греда, в сал, в лодка, в кораб и… ще видим до какво. За да се случат тези трансформации, Мъри също започна в Пловдив и завърши 2:2 на „Лаута“, като наличието на ентусиазираната синя публика даде индикации за начало на левскарското възраждане и като идеи и философия, а на първо място в случая и като игра. Че хубавите работи стават бавно, това се доказа от факта, че Стоилов записа първата си победа чак от пети опит, и то с треперене срещу Локо София – 2:1.
Идеята на Левски при новия треньор бе някак си да добута без игрови и нови финансови сътресения до Нова година, а след това вече при зимната подготовка и селекцията да се отлепи синята ютия. Ако денят се познава от сутринта, при Левски пролетта се познаваше от зимата. Постепенно стилът на тима взе да се избистря, треньорската работа непрекъснато даваше своето отражение и кръг преди края на сезона сините вече бяха на трето място и съвсем забравиха, че някои запалянковци искаха тимът да остане в по-долната плейофна група, за да търси класиране за евротурнирите през бараж. Но те не само че съвсем нахално се намърдаха в горната шестица, но и се надиграваха със съперниците, че и ги побеждаваха. Синята снежна топка взе да пълни стадиона, но паралелно с това запалянковците се превръщаха в основен спонсор, а през цялото време всички говореха за симбиозата, която е възродила левскарското – в клуба, в отбора и на трибуните.
В крайна сметка в резултат на пълната промяна на всички нива Левски завърши четвърти. Като за името на клуба, това е зле, но като за това, което бе през лятото на миналата година, е добре.
Желю Станков/ „Тема спорт“
