Левски показа пътя, вече няма отказване!

0
Снимка: levski.bg

Лудогорец създаде впечатлението, че излезе да играе срещу Левски за Суперкупата като за репетиция за груповата фаза на Лига Европа. Обаче там няма толкова евтин отбор като този на Станимир Стоилов. В четвъртък вечерта на терена на Националния стадион хората от Разград сякаш умишлено си стояха в половината, защото такава ще им е играта в четирите срещи срещу Рома и Бетис, за финландския ХИК не можем да гадаем.

Обаче Лудогорец по-скоро нямаше противодействие на трайното настаняване на Левски в тяхната територия. И така цяло полувреме скъпоструващият и непрекъснато прибавящ класа в тима хегемон от Разград не успя да намери отговор на тактическите уловки на сините. На практика през първото полувреме на вратата на Левски в четвъртък вечерта можеше да е Николай Михайлов от 127-килограмовия му период, че дори и Николета Лозанова можеше да ги изкара тези 45 минути, в една телевизионна реклама тя показа как се слагат вратарски ръкавици. Пламен Андреев на същия стадион на финала за купата пак имаше скучни периоди, но като това първо полувреме не е имал. Сега в 40-ата минута Филип Кръстев обърка една топка подобно на мача с ПАОК в Солун, пак се създаде опасност и удар, но играч на Лудогорец не уцели вратата.

През второто полувреме обаче Левски показа, че не е солиден отбор, с цялата разтегливост на това понятие. И тук вече става въпрос за пари. Кой каквото и да ви говори, знаете, че в крайна сметка нещата винаги опират до това. А нашият случай е точно такъв. В момент на безизходица треньорът на Лудогорец вкара двама нападатели за по 1 милион долара и тези двамата накараха Левски да се изключи от мача за 7-8 минути и обърнаха мача като резултат. Към края треньорът на Левски вкара двама ученици и докара нещата до 2:2. Два милиона долара срещу двама, които ходят на тренировка с автобус. Добре ли е?

Преди мача Анте Шимунда изрази категорично очакване, че Левски ще играе с 3-5-2. Обаче – нъцки. Левски надигра Лудогорец и с двама централни защитници. Сигурно Стоилов и малтийците щеше да надиграе със състава от четвъртък вечерта, но пък с дузпите вече… там явно не става и не става, и не става. А преди това имаме „не става“ и за завършващата фаза и по-точно головия удар. Играеш си, плетеш комбинации, но на таблото нулата не мърда. Сега по стечение на обстоятелствата точно учениците изпуснаха от бялата точка.

Казваме, че парите не играят, но това категорично е по-скоро изключение. Скъпото си е скъпо и Станимир Стоилов отлично знае това – че в един, два, пет мача може да надиграе и бие Лудогорец, но генерално е безсилен да спре този разградски високобюджетен октопод.

Колко точно може Левски да издържи в дългосрочен план при това съотношение на финансовите сили?! На „Герена“ пускат Илиян Стефанов на върха на атаката, а в Лудогорец се въртят едни нападатели, изпуснахме им края – кой продаден, кой преотстъпен, кой накъде отива и кой откъде идва. Изядоха го Мъри някои критици, че не случил с Анте Блажевич, ама вижте ги онези – купуват си десен бек от A3 Алкмаар при наличието на Сисиньо. Преди това вземат централен защитник за 1 милион долара, а веднага след това и още един. Сега и друг бразилец, този път халф, за 1.7 милиона долара. Имаме усещането, че Лудогорец си имат частен самолет, само за да върти чартъри от Южна Америка насам за нови футболисти.

Хората от Разград пак искат да кажат на Левски и всички останали – нас не ни интересуват вашата романтика, вашите ценности, вашите пълни стадиони, вашите ученици в съблекалните, вашите дългове и вашите кампании. И как изживявате вашите години на суша.

Наясно сме, че Станимир Стоилов тези неща си ги е мислел както преди година, когато се завърна на „Герена“, така и сутринта, след като е преспал и драмата за Суперкупата. Но пък, както обича да казва той – най-лесно ни е да кажем, че едно нещо не може да стане. За една година той направи така, че синята част на България да вярва, че това, което иска Левски на Станимир Стоилов, ще стане дори и без пари. Е, началото е поставено. На фланелката на Мъри при представянето му пишеше 2024. Така че пътят е този. Отказване няма.

Желю Станков/ „Тема спорт“