-
Сега споровете ще са дали Васил Божков и Георги Попов са дали акциите, или Наско Сираков ги и взел. Двете страни сами си знаят защо, как и колко, но е факт, че прехвърлянето на собствеността на Левски мина през немалко политически и икономически премеждия. Както се казва, в малката ни държава всеки знае всичко за всеки, или – в един цирк играем и добре си знаем номерата.
Вчера въпросителните паднаха, от Дубай, като че ли изчерпаха опитите си да използват Левски за щит, за да си оправят проблемите с държавата, а може би и поради обществения натиск разходките на ценните книжа по центъра на София приключиха. Е, поне видяхме черно на бяло, че и Христо Йовов е играл главна роля във филма „Господин за един ден“, въпреки че в неговия случай е собственик за един месец.
Междувременно световната компания DHL се порадва на солидна безплатна кампания, отново на гърба на Левски. Както и да е, накрая всичко приключи по сериозния начин и Левски има нов собственик. Спекулациите относно връщането на Наско Сираков започнаха от първия ден и вероятно ще текат паралелно с процесите в клуба, докато в един момент той не започне да действа като собственик.
От тук насетне акцент трябва да падне във футболната част, което обаче не се означава, че аудиторията ще бъде сляпа, ако се появят незаобиколими проблеми и обвързаности. Въпросът беше – да се смени ли моделът и защо. И кой да е слдващият модел. Но идеята не е просто да регистрираш една глобална промяна, а какъв ще ефектът от това. Моделът „Бащица“ бе неизбежен, защото за голям спорт се изискват много пари. Момент обаче! През последните години в Левски винаги имаше пари. Независимо дали от белия, сивия или черния сектор, на „Герена“, с много малки изключения, не останаха гладни и боси.
Въпросът е сега какъв модел започва. „Бащица“ не става, но е по-добре от фалит. Феновете да са собственици – окей, но при регулярни 5-6 хиляди дарители, се събират пари, колкото да се плати поредната вноска към НАП и режийни разходи за клуба и стадиона. Предложения за друг модел?
Ако героят от автобиографичната книга „Единакът“ оправдае прякора си Вълка, то може би ще станем свидетели на модел, който е микс от всички досега. Два-три едри спонсора, още толкова по-дребни, плюс текущи вноски от страна на привържениците, вероятно срещу тяхно присъствие в структурата на клуба – може би това ще е Левски на новия мажоритарен акционер. Дали пък няма да видим Моделът Наско Сираков. Който да не включва изявен основен инвеститор, или пък новият собственик не реши да раздроби близо 87-те процента от своите акции на някаква широка коалиция. Примерно 5-6 акционери с по 15 процента с Борд на директори, които да избират президент. Или пък кой знае какво е намислил Сираков, за когото това е ново поприще.
Сираков футболист – успешен. Сираков треньор (за малко в Славия) – неуспешен. Сираков спортен директор – успешен. Сираков собственик – предстои да разберем.
Предстои на Общото събрание на клуба на 6-и юли промените в Левски да придобият официализиран вид според Търговския закон. Вариант с отлагане за след 2 седмици не съществува. Ще бъде избран нов Надзорен съвет, чийто председател ще е Сираков. Този орган ще избере нов Управителен съвет. Очаква се новата управа да представи стегната програма – бюджет, цели и очаквани резултати. План 2007, с който Сираков и Стоилов се захванаха, дори бе преизпълнен. Сега чакаме нова тригодишна програма. Какъв ще е План 2023?
И така – Левски за пореден път поема по нов път, по нов модел. На 17 май пред 6ТВ Сираков каза: Ние няма да фалираме, въпросът е след няколко години да не сме на същото място. Левски е създаден не да се спасява, а да успява.
Като успех за Левски означава само едно – на върха.
