В последно време стана модерно около Левски да се говори за какво ли не, но не и за футбол. Собственост, спонсори, дарения, бъдеще и най-вече пари са темите, преобладаващи в потоците на информация от „Герена“. През това време „сините“ изиграха 2 контроли и то срещу традиционно неудобни съперник от последните години – пловдивските грандове Локомотив и Ботев. Командата на Живко Миланов се представи неочаквано доста добре в тях. И то при наличие на всички предпоставки да се провали – къса скамейка, играчи без договори, а и липсата на кадри за някои постове. Последното обаче не е нещо ново за „сините“.
Дори и с пари на „Герена“ имаха проблем с привличането на необходимите им футболисти. Близо 2 години търсеха конкурент на Иван Горанов, а след неговата продажба в лявата зона на отбраната се отвори огромна дупка. Левски не успя да я запълни с Орлин Старокин и Матео Стаматов. Това се случи по неволя и с трансформацията на Патрик-Габриел Галчев. Младокът се превърна в едно от откритията на миналото първенство, но както се казва – в царството на слепите всеки едноок е цар.
Неслучайно Славиша Стоянович изрева, че не може клуб с претенции да няма поне един скаут или спортен директор, който да отърве треньорите от досадата да гледат стотици визитки, статистики, дискове и клипове на играчите, които им се предлагат. Уви, ситуацията в това отношение едва ли ще се промени скоро. Със сигурност обаче Живко Миланов ще бъде доста по-предпазлив при привличането на нови, за да не се стигне до издънки като тази с Рерас. Самият Наско Сираков си призна, че този играч е бил голяма грешка.
Но преди Галчев имаше и друг краен бранител, които насила стана такъв – Ивайло Найденов. Той навъртя над 70 мача със синята фланелка на пост, който бе доста непривичен за него, защото по принцип си е халф. И в доста мачове от самолет се виждаше, че му е трудно, особено при играта в защита. Нещата с Найденов обаче не се промениха и след привличането на Драган Михайлович, който просто мина пред него, вместо да заеме мястото му.
Но да се върнем към изиграните досега мачове. Не може да не отчетем доброто представяне в тях на Симеон Славчев като централен защитник. Халфът, който дълго време тежеше на „сините“ с претенциите, че не е титуляр, най-после май намери мястото си в Левски. Със сигурност не му е приятно, но не може да се отрече, че така е далеч по-полезен за отбора. И като фен на Левски, какъвто обича да се изтъква, че е от дете, Славчев трябва да се примири с новата си роля. Да, на „Герена“ е и Томислав Папазов, който натрупа мачове в Хебър, но едва ли би стоял толкова стабилно с Георги Александров до себе си. Тук не става въпрос, че двамата са слаби футболисти, напротив. Именно в такива момчета е бъдещето на Левски, а не в евтини наемници тип Тома Даске, които бяха като кръпка в отбора. Тандем Папазов – Александров може да има в бъдещето, но на този етап е по-добре в отбраната на „сините“ да има поне един човек на години. В този случаи Славчев.
„Селекцията ще става бавно и ще вземаме основно играчи на постовете, където е необходимо“, призна Живко Миланов след равенството с Ботев (Пд).
Ясно е, че трябват защитници, както и вратар. Но 23 юли наближава и все по-реално е Левски да стартира със зашита във вариант Найденов, Славчев, Александров (Папазов), Галчев (Хубчев). Стига да са живи и здрави.
Андрей Андреев/ „Мач Телеграф“
