Левски и ЦСКА-София са в паралелни светове

0
Снимка: levski.bg
-
-

Лудогорец и през този сезон остава фаворит номер 1 за титлата, но противоборството между ЦСКА-София и Левски винаги е едно от най-интересните неща в нашия футбол. В настоящия шампионат то се очакваше с голям интерес, защото имаше реални предпоставки Левски да скъси дистанцията от Лудогорец и най-вече до ЦСКА-София, на когото видимо отстъпваше в предишните няколко години. Тези очаквания се подсилваха най-вече от присъствието на Станимир Стоилов на „Герена“, като самият той открои настигането на Лудогорец и ЦСКА-София, като една от своите мисии в клуба. И действително отиващата си 2022-а е една от малкото години в историята на съперничеството между двата гранда, в която ЦСКА-София не вкара гол на „сините“ в четирите меча между двата отбора през нея. При това във всеки следващ представяното не Левски ставаше все по-добре, като връхната точка бе в последния мач, в който „сините“ победиха с 2:0. Въпреки успеха им обаче, в момента ЦСКА-София е с 12 точки пред Левски. Да, тимът на Стоилов все още е с мач по-малко, но той е в Разград и едва ли точно с него що скъси дистанцията. А даже и да го направи, тя пак ще остана солидна.

Най-видимата причина затова в ширината на състава на ЦСКА-София. Саша Илич редовно се чуди кого да извади от групата си за отделен мач, а Стоилов точно обратното – как да я запълни с 18 човека. Често дори в тимовия лист на „сините“ присъстват по 15, 16.

За момента сърбинът е използвал 29 играчи от началото на сезона, а Мъри – 22. От този 22 обаче има поне няколко, които трайно са извън сметките. А има и други, чието участие както като мачове, така и като игрови минути, е твърде символично. Присъствието на този момчета – Антоан Стоянов, Борислав Рупанов, че даже и Асен Митков, за момента е толкова малко, че служи само, за да завиши измамно бройката на хората, с които разполага Мъри. Той се принуждава често да сменя постовете на някои играчи, а в последния – във Варна на Тича, бе с група от 16 души. Натрупаха се и контузии на основни играчи като Билал Бари, Ивелин Попов и Илиян Стефанов. В тези 22-а, използвани дотук, влизат и такива като Анте Блажевич, който реално отдавна е извън сметките, както и Борислав Рупанов, когото Стоилов включи в групата за последните два мача, защото и тримата му основни изпълнители за върха на атаката не бяха налични. Всъщност с отписването на Блажевич реално Левски остава с 21 използвани играчи през сезона и в момента не може да извади втора 11-орка.

ЦСКА-София обаче спокойно можа да си лиши от 7-8 души и няма да се усети. Саша Илич без проблеми може да извади два състава от по 11 човека, при които няма да има съществена разлика в класите. На сърбина би трябвало да му е все тая дали пази Бусато, или Евтимов, дали що играе Юга, или Жеферсон, както и кой ща води нападението – Морено, Бамба или Назон. Опция за върха на атаката има и в лицето на Бисмарк Чарлс. Присъствието на ганаеца често се неглижира и подценява, но пък то доносе Купата на България преди една година и половина. Но не само за този пост, а и за останалите позиции в нападение Илич има огромен избор от футболисти, с които може да променя в хода на мача не само изпълнителите, а и самата схема. Зад нападателя могат да играят Линдсет, Кареасо, Туфегджич и Шопов, по крилата могат да действат и то никак не лошо Гарсес, Шагоян, а все още недоказан в клуба, но принципно сериозен талант е взетият от Септември – Симеон Александров.

В тази връзка става ясно, че Левски няма никакъв шанс да се бори в маратона наречен Първа лига. Очевидно „сините“ пак ще се целят във второстепенния турнир Купата на България. ЦСКА-София пък е в паралелния свят на родния футбол, в който е и Лудогорец, а в него широчината на състава позволява битка за титлата.

Явно тези 12 точки не са случайни, а класите на Станимир Стоилов и Саша Илич не са толкова решаващи в случая.

Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“