Както преди около век и половина Бенковски беше казал, че е „отворил такава рана в сърцето на тирана, която никога няма да заздравее“, нещо такова направи и Левски. Срещу Хамрун „сините“ отвориха голяма рана в сърцата на привържениците, която не е сигурно, че няма да зарасне никога, но и да заздравее, може би няма да е скоро.
Сега един от големите въпроси е: „Ще има ли отлив“? Не само откъм посещаемост на мачовете, но и откъм ентусиазма, с който феновете от около две години и половина се борят за оцеляването на клуба си. И особено в последната близо година, откакто Станимир Стоилов се върна.
Първите 8 месеца на 2022-а бяха наистина приказни за всеки, обичащ клуба. Беше ясно, че все някога Левски ще загуби важен мач. В спорта не може само да се печели. Трудно би могъл да се намери подходящ момент да загубиш, но точно срещу Хамрун и то на „Герена“ и след спечелен мач като гост – наистина не трябваше. Особено по този начин. Предишните загуби от началото на годината – двете с Лудогорец за първенство и тази в първия кръг от настоящия сезон срещу ЦСКА 1948, бяха поносими. Първите две не бяха фатални, а тази от тима на Любо Пенев има време да се навакса. Поражението от четвъртък обаче дойде наистина болезнено и шоково.
В предишните 8 месеца имаше впечатляващо единство между Левски и неговите привърженици. Спечелиха се много важни мачове, включително срещу Лудогорец и ЦСКА-София за Купата, срещу ПАОК. Този с Хамрун донесе първата болезнена загуба и сега тя ще изправи пред нов тест както клуба, така и феновете. Тях ги чака нов важен мач. Почти сигурно отлив ще има, въпросът е колко голям. Няма как той да бъде избегнат, защото ДНК-то на Левски е такова, че не е за всеки. Дори някои от най-запалените му привърженици понякога не могат да понесат това, което отборът им поднася. Та като стана дума за ДНК-то, то е такова, че винаги или почти винаги Левски стига до успеха максимално трудно и мъчително, а до провала – по изключително нелеп и болезнен начин. Враговете на тима често използват думата „идиотски“. Може и да е малко крайна, но и тя може би е подходяща. А такава орисия, каквато явно има Левски, понякога наистина тежко се понася. Скоро ще се види колко привърженици ще могат да я понесат. Може би почти всички ще успеят, но на някои ще им трябва повече време, за да се отърсят от шока срещу малтийците. Така че това ще е тест за феновете, но и за ръководството. И ако се стигне до голям отлив или до какъвто и да е отлив, никой от клуба няма право да съди феновете. Те направиха предостатъчно до момента. Историята на българския футбол не помни друга такава мобилизация, каквато имаше сред фенската маса на Левски. Клубът реализира огромен приход от дарения, кампании и по всякакви други начини. Единственото общо е, че при всеки от тези начини за набиране на средства, парите идваха от джоба на хората. От началото на това приказно обединение загубата от Хамрун бе първият тежък шок. А той няма как да не повлияе на цялостната идилия, която цареше досега.
Сега на ход е ръководството. То трябва да намери още приходоизточници, защото на парите, които идваха от участието в Европа, кранчето вече ще се спре. Левски има достатъчно добра управленската структура и достатъчно голям брой хора, които да мислят за финансовото спасение. Не може за две години и половина да се е намерил само един голям спонсор. Ако втори голям е невъзможно да се открие (а би трябвало да може), тогава нека се намерят повече, които да дават по-малко. Феновете дадоха достатъчно голяма отсрочка на шефовете да намерят още благодетели. И във времето, което такива се търсеха, усилено с издръжката се ангажираха основно и почти изцяло привържениците.
А за да може и за в бъдеще да се разчита на тях, особено на тези, на които още не им е минала болката от болезненото отпадане от Хамрун, е задължително Левски да не се отклонява от пътя, по който е поел. А този път не включва само да се гарантира, че Станимир Стоилов е неприкосновен. Ясно е, че той няма алтернатива, макар да е ясно също, че и той може да допусне грешки. Хубаво е освен Мъри, да не се пипа и отборът. И да не се тръгне към тотална разпродажба на играчите, за да се кърпи положението. Да – един или двама футболисти би било хубаво да се продадат. Но не и да се подарят. А всеки трансфер за сума под 500 000 евро би бил обиден. Направо подигравка. Ще бъде жестоко и към Станимир Стоилов, който положи огромни усилия да гради близо 8 месеца, а сега изведнъж всичко изградено да бъде сринато като сламена колиба от тайфун. И да се почва отначало, а на Стоилов да му се налага да обучава юношите, които били талантливи. Той каза вече, че ако се налага и това е готов да направи, но наистина ще бъде жалко, ако се стигне дотам.
Нека кажем няколко думи и за провала срещу Хамрун. Ясно е, че Станимир Стоилов е виновен, че отборът не изигра добър мач. Има вина и че отпадна. Винаги, когато си загубил от равностоен или по-слаб отбор от теб – треньорът не може да няма вина. Михайлов сбърка, Галчев, Кордоба, Ван Дер Каап и Сундберг също имаха персонална вина за единия или за другия гол. Уелтън и Роналдо също може би са виновни, че не вкараха. Не може да не отчетем нередовния гол, малшансът и гредата преди почивката, късния втори гол, злощастното отпадане от състава на един от най-опитните – Георги Миланов, липсата за пореден път на другия най-опитен – Ивелин Попов. Сигурно без всички тези неща щеше да е друго, но… това вече отмина и ще си остане тъжна страница от историята. Важно е обаче да се запази хладнокръвие, да се прояви мъдрост и да се избегне пропадането. Ако това стане, хората ще го усетят и може би скоро пак да се върнат по трибуните.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
