Лудогорец и Левски са сдали. Ако използваме още от изказа на генерал Мутафчийски, бихме отчели: Яко са сдали! През последните 10-ина години тези два съперника често правеха натопорчени мачове. Сега дори нямаше червен картон, само Дяков получи дежурния си жълт, никой футболист не наплю друг в лицето, дори при категорично обратно отсъждане на съдията, той не бе наобграден от потърпевшия отбор, който по традиция, а и в случая бе Левски. И малко остана двубоят да завърши с две нули на таблото, което е супернетипично за този сблъсък.
Всъщност нетипичното състояние на Лудогорец и Левски бе причина за бледия двубой, това бе като мач преди края на редовния сезон, сякаш порциите вече са раздадени и отборите трябваше да отбият номера.
А двата клуба, които всеки по своему никога не е бил в толкова лошо спортно-техническо състояние, си имаха за решаване важни задачи. И този двубой бе своеобразно изпитание.
Лудогорец вече започна тест – дали Станислав Генчев става за постоянен треньор. Или по-скоро, дали става за по-дългосрочен временен треньор, или шефовете трябва да побързат с търсенето на следваща табела.
За сините – да се позамислят дали Живко не заслужаваше шанс да изкара поне до зимната пауза, а защо не и до края на този нулев сезон. Явно проблемите в тима са и въпрос на психология. На Георги Тодоров видимо му бяха изпушили бушоните и твърде късно освободи поста си. Живко Миланов след шока около края на кариерата му като футболист, каквото може, помага и ще продължи да го прави. На пейката на Левски винаги трябва да има емблематична фигура. Някой, на когото емблемата се вижда на челото, дори и да не е изписана. Миланов е точно такъв.
Още малко психология. Николай Михайлов направи един от най-силните си мачове напоследък и както се казва – извади всичко, което можеше да се извади. Дори изказването му след мача бе някак по-балансирано и обрано от това, което казваше преди. Хубаво е, докато сините си стъпят на краката, да има един такъв, който знае какво говори и кога да го каже. Да очакваш от новите попълнения да бъдат лидери и обединители, е безсмислено. Изключваме братя Цоневи, които обаче са извън строя. Михайлов изглежда е все по-близо до оптималното си тегло и функционално състояние, а в Разград видяхме и че подобрява рефлекса си. Видно е, че той с цялата си душа е левскар, което в този вариант на сините все пак оказва някаква помощ.
В Разград и повечето от съотборниците му като че ли бяха излезли с надписи под фланелките „Ние сме Левски, други няма“. Тези момчета като че ли им писна да бъдат мачкани и хулени, както от фенове, така и от медии и от бивши футболисти на клуба, които с право отчитат, че сегашната селекция е срамна. И като че ли всички играха срещу Лудогорец само и единствено за да отмъстят на целия свят, който се е огледал в тях за състоянието на отбора и класирането, което вече изобщо не е за гледане. Утре, вестниците, дванайсти.
Е, има и играчи на другия полюс. Робърта видимо духом не е в Левски и по-добре на неговия пост да играят другите, които ще останат до края на сезона. Нидерландецът явно чака зимната трансферна сесия.
Моментът с тупането в сините гърди явно ще продължи още няколко кръга. Докато чаканият треньор Славиша Стоянович успее малко от малко да въведе някои свои идеи, футболистите ще я карат на мускули и ентусиазъм. И, внимание, вече и на пари, които тази седмица трябва да постъпят в касата на „Герена“, след като на необявената все още пресконференция бъде представен новия генерален спонсор. Да видим това как ще промени отбора, може пък тези, които смазвахме от критика, изведнъж да литнат. Предстои домакинство на Локо Пловдив, а след това насреща е високолетящият в Европа ЦСКА-София и тези мачове могат да оттласнат Левски от дъното на дъното, към дъното. И вече от само едното дъно да се гледа нагоре. Защото по-зле сините и да искат, няма как да са – и като финанси, и спортно-технически. Пък като има пари, може и Робърта да се върне духом в Левски.
Горните редове можеха да изглеждат по различен начин, ако сините някак бяха победили в Разград. Да, за съдията става въпрос. Волен Чинков някак си трябваше да оправдае имиджа си на Волен Чинков. Разбира се, че ще е прекалено наивно да вярваме, че съдийската гвардия ще избяга от имиджа на специалния взвод за действия в извънредни ситуации. На същата врата, на която бе спрян Здравко Димитров в неделя вечерта, преди години бе отсъдена засада с 10-метрово покритие пак в угода на Лудогорец. Не ни е ясно как се е чувствал тогава треньорът на Верея Александър Томаш, нито какво му е било сега на Живко Миланов. Има един лаф – цял живот обяснявам на жена ми какво е засада и като гледаме мачове на Лудогорец, тя все ми казва, че толкова време съм я лъгал. Да, правилата на футбола, откакто разградският клуб е на професионалната сцена, са други. А Наско Сираков сигурно имаше какво да каже за тази засада, но не му се дават още 5 хиляди лева.
Няма как да е меродавно твърдението, че Лудогорец е победил заради съдията. Все пак хегемоните от Разград, дори и в това си грохнало състояние, са по-добър тим от Левски. Разликата е, че домакините са сбирщайн от скъпи, а сините са сбирщайн от много евтини футболисти. Все пак в Лудогорец подмяната не стана така рязко и принудително като при Левски. Всъщност в Разград нямат човек, който владее това изкуство. Клубът е много добре структуриран като звена, права, задължения и отговорности, но я няма фигурата, която да удря по масата, що се отнася до назначаване на треньори, селекционна стратегия и динамично развитие в посока нагоре. Всъщност има я – това е собственикът, но е видно, че инстинктът му го подведе, и то неколкократно. Той си знае какво прави, защото сам плаща сметката, но е сигурно, че Лудогорец изпусна нишката и няма да се върне на нивото отпреди години, когато срещу такъв Левски зелените от Разград щяха да победят с поне три гола разлика. И да си поставят цел да бият Тотнъм.
В неделя зелените изобщо не бяха отбор, който на база грамотни и отработени действия да владее мача и да умее да променя тактиката. Домакините се замотаха в сърцевината на терена и играеха на ситно, вместо да се отворят по крилата. Това тяхното не разбрахме състав за Левски ли беше или състав преди Тотнъм. Не е ясно как точно Лудогорец миксира единайсеторките си. Липсва последователност в този аспект. Това не е нито подмладяване, нито подмяна на поколенията, нито вкарване на свежа кръв. Едни влизат, други излизат, а истината е, че Лудогорец няма избистрен титулярен състав. Дори при такава дълбочина и разнообразие би трябвало шампионите да имат гръбнак от 7-8 футболисти. Сега такова нещо няма. Микс на миксовете и експериментите.
Да, ясно е, че Лудогорец напролет ще е два пъти по-добре от сега. При тази селекция не може отборът да е по-зле, съдейки дори само от гостуването на ЛАСК и домакинството на Левски.
Желю Станков/ „Тема спорт“
