-
„Трудно ще издържим в такъв състав“, обяви в типичен стил треньорът на Левски Петър Хубев след третата си поредна победа начело на тима. Някои я обявиха за майсторска, защото почти по идентичен начин „сините“ за втори път удариха с 2:0 Ружомберок. Нещо, което не им се бе случвало срещу един съперник в Европа от 2010 година насам.
На „Герена“, макар и да нямаше публика, започна да витае онзи дух, който караше отбор и фенове да се изправят без страх срещу всеки един съперник в турнирите.
Хубчев явно държи на своето и ще се бори докрай за него. Един-двама нови. В интерес на истината обаче, срещата с Ружомберок му изигра малко лоша шега. Играчите, които влязоха от резервната скамейка, показаха, че Левски не е толкова гол, колкото се опитва да го изкарат в съблекалнята. Дени Алар вкара майсторски гол, а Здравко Димитров показа, че не е взет само за бройка и в него има хляб. Така че нещата в атака не са толкова зле, колкото уж трябва да изглеждат. Напротив. Ако се върнем през далечната 2005 година, когато бе поставено началото на Дриийм тийма, ще видим, че тогава нещата бяха далеч по-зле. Тогава единствената въпросителна около състава бе дали в атака ще играе Емил Ангелов или Валери Домовчийски, а в защита за всички постове имаше една алтернатива – Станислав Ангелов. Да, сега първенството ни е в различен формат, мачовете са малко повече, но пък важното за тях е да имаш гръбнак, а не само дълга скамейка. Защото доскоро и 11-те на Лудогорец никой не можеше да ги сбърка, както и стила им на игра. А се вижда, че на „Герена“ започва да се гради истински такъв. Просто има нужда от повече вяра в него.
