-
Големият футболист на Левски – Воин Войнов – отличи играта на юношите на сините при успеха с 4:0 над Арда. Той изгледа двубоя от трибуните на „Георги Аспарухов“ и сподели впечатленията си пред „Тема Спорт“.
Г-н Войнов, кое ви направи най-голямо впечатление от гръмката победа на Левски с 4:0 над Арда?
– Всичко беше хубаво в този мач. Ще започна от обстановката на стадиона. Няма как да я подмина, защото бе страхотна. Спомних си за минали години, когато футболистите се заразяваха от публиката и даваха дори повече от това, което могат. Сега се получи сходно нещо. Настроението на играчите бе отлично и заслужават поздравления за отличния мач. Наблюдавах от трибуните в компанията на големи бивши състезатели на Левски – Емил Спасов, Пламен Николов и Божидар Искренов. Тяхното мнение също е подобно – точно такава обстановка е важна за бъдещето на клуба – обединение. Това е пътят и Левски го видя. Нямаше го това, което някои противници се опитваха да втълпяват, че част от публиката е против отбора. Такова нещо няма и това е най-важното. Обединение на всички нива, това е! А играчите направиха така, че мачът да мине много леко. Дори неочаквано – може би бе така дори за самите тях, треньорския щаб и ръководството. Въпреки че имаше един-два момента, в които Арда, който е добър тим, създаде отлични възможности. И ако беше вкарал гол, то нещата щяха да са по-трудни. Победата обаче бе безапелационна и напълно заслужена.
Ако ги нямаше тези грешки в отбрана, щеше да остане впечатлението, че Левски е направил прекалено голям скок и всичко по състава е наред. Така ли е?
– Съгласен съм с това допълнение. Това 4:0 не бива да заблуждава както публиката, така и треньорския щаб. Не всичко все още е ок. Точно тези силни моменти на Арда със сигурност са направили впечатление на когото трябва. Сигналната лампичка винаги трябва да свети и да държи футболистите под напрежение. Когато си нащрек и даваш всичко от себе си, по-трудно може да бъдеш изненадан.
Трима юноши на клуба бяха сред най-добрите на терена – Пламен Андреев, Патрик-Габриел Галчев и Марин Петков. Това изненада ли ви?
– Няма как за такива като мен, които са израснали на „Герена“ и повече от половината им живот е минал там, да не ме радва фактът, че виждам наши момчета да играят така. Даже по едно време през втората част с останалите ветерани искахме да видим още юноши на терена и влязоха Виктор Любенов и Кристиян Йовов. В този двубой и тримата изброени от Вас бяха на ниво. Но специално искам да поздравя Пламен Андреев, защото през есента имаше доста критики към него. Но той е млад и си мисля, че тепърва ще расте. Просто минава през неща, които са очаквани.
Как ви се сториха новите попълнения Карлос Охене и Фабио Лима?
– Охене е добре познат на зрителите, защото доста време играе в България. Силен е в дефанзивен план и може да поставя началото на атаките. За Фабио Лима се говореше, че е интересен футболист, защото играе на десния фланг, а силният му крак е левият. Това е доста трудно за защитника срещу него. Отпуши се и вкара хубав гол. Дай Боже, да продължава да бележи, а и да започне повече да пробива. Защото всички знаят, че Левски продаде най-силния си футболист – Уелтън. Но аз лично не бях толкова скептичен към това как ще изглежда тимът без него. Защото, когато имаш такава звезда, той акумулира всичко. А сега се налага и другите в състава да поемат отговорност и Левски става по-разнообразен. А когато има колектив, нещата отиват в правилната посока.
В отсъствието му, както и това на Роналдо, се вижда, че самочувствието на Марин Петков е съвсем друго.
– Сега му се гласува доверие и започна силно пролетта – с 2 гола в двата мача. Познавам го още от юношите, наясно съм с качествата му. Остава да ги реализира. Тази левачка, където я има… винаги съм харесвал такива футболисти. Мисля, че това далеч няма да са последните му голове. Той е и национал, това също е плюс за него. И други ще си патят от силния му ляв крак. С поведението си показва, че вече играе със самочувствие. А самочувствието е 50 процента от това да се изявиш. Без него си загубен, особено със синята фланелка, която определено тежи много.
В същата светлина са и действията на Патрик-Габриел Галчев, съгласен ли сте?
– Да. Той бе твърда резерва, а сега бие свободните удари. На трибуните се смеехме, че преди години на бековете им бе забранено да минават центъра – останалите играчи ги връщахме, щом напреднат. Но това момче расте, повишава увереността си. Не само се опитва, но и прави нещата. Има поглед, хубав и отмерен удар. Притежава комбинативност, което е важно за бек. При него няма значение в коя половина на терена е.
Пада ли вече напрежението от плещите на Николай Костов?
– Разбира се. Винаги съм казвал, че ми е слабост, защото го познавам отлично. Виждам, че това, което има в главата и се опитва да предаде на футболистите, се получава и на терена. Защото не е само говоренето. Трябва всичко това да бъде оттренирано и отработено. Срещу Арда се видя, че футболистите претвориха нещата от заниманията.
